Покровителственият жест на Оливър с компенсирането на колата на Мислович сам по себе си беше достатъчно оскърбителен, но тази детинска демонстрация на сила вбеси югославянина. Мислович обаче нямаше намерение да достави удоволствие на Оливър, да покаже яда си. Вместо това, той пое дълбоко дъх и остана спокоен и неподвижен. Добре, скъпи ми „френ“, помисли си Мислович, порадвай се още малко на „манката“ си игричка. Мислович в този момент изобщо не го интересуваше какво иска Драган от него, нито огромното му нетърпение да установи стабилни връзки на лондонския пазар на дрога. Сега той беше уверен, че много скоро ще убие този Оливър, заедно с толкова от неговите хора, колкото се наложеше.
И тъй, следващите няколко минути Мислович остана на пейката, размишлявайки над всичко това. Зенко се приближи и седна до него. Разбираше, че сега не беше моментът да се обажда, нито да мърда.
Малко след това двамата напуснаха парка и Зенко най-после звънна по клетъчния си телефон да провери дали за него имаше оставено някакво съобщение.
19.
Уолдрън очакваше телефонно обаждане, но не от Зенко. Телефонът иззвъня само веднъж, преди той да грабне слушалката и да отговори.
— Уолдрън?
— Девлин!
— Девлин, къде сте, по дяволите?
— Съжалявам, че пропуснахме срещата. Трябва да сте чул защо.
— Какво, по дяволите става?
— Прекалено много хора искат приятелката ми да умре, това става.
— Трябва да я доведеш тук, веднага! И двамата. Не може да продължава така.
— Първо трябва да поговорим.
— За какво?
— За това защо не мога да дойда при вас.
— Защо? Какви ги приказвате?
— Не по телефона, Уолдрън. Лично.
— Престанете с тези глупости, човече! Разговорът не се подслушва.
— Ще ви кажа, като се видим.
— Да се видим? Къде?
— Ресторант „Бъргър Кинг“. Площад Пикадили. Този, който по някаква ирония е разположен точно под голямата неонова реклама на „Макдоналдс“.
— Защо там?
— Обичам тълпите.
— Е, за бога, да се срещнем поне на някое по-прилично място. Има един чудесен, приятен ресторант точно от другата страна на площада.
— Не. Нека да опитаме по американски. Ще бъда там след петнадесет минути.
— Защо ме разигравате? Елате тук. Ще бъдете в безопасност.
— И не идвай с подкрепления, Уолдрън, иначе изобщо няма да ме видиш. Ела сам.
Девлин затвори, преди Уолдрън да започне да спори с него. Главният инспектор тръшна телефона и се втурна към вратата. Само след две минути той вече бе напуснал участъка и седеше до Рейли в зелен роувър 1600 на път за Пикадили.
— Какво има там?
— Там ще е Девлин, ако имам късмет.
Рейли подкара по моста Тауър. Ръцете му бяха изпотени, изпънал врат над волана, напрягайки се да си пробие път през гъстия трафик. Уолдрън беше включил сирената и буркана на покрива и ръмжеше на Рейли да кара по-бързо, но главната грижа на Рейли в момента бе, как да се обади на своята връзка. Той ровеше из мозъка си да измисли някаква причина да спре и да се обади по телефона — на жена си, на лекаря си, на свещеника си. Боже мой, на когото и да е. Но идеята беше тъпа. Уолдрън едва ли щеше да му позволи да спре, камо ли да се обади по телефон.
След като беше затворил слушалката на Уолдрън, Девлин се бе отдалечил от кабината и се бе отправил към аудио магазина на Тауър, точно срещу „Бъргър Кинг“. Качи се по стъпалата на втория етаж. Табелите по стълбището указваха „Класика“ и „Джаз“, но когато прекрачи през стъклената врата, от тонколоните, провесени под странни ъгли от тавана, изригваше американска кънтри музика. Магазинът се тресеше от мощния звук.
Той продължи напред и стигна до редицата двойни прозорци, запълващи арките, които оформяха лицевата страна на магазина. Половината от височината на прозореца се закриваше от рафт с компактдискове, но въпреки това Девлин имаше добра гледка към „Бъргър Кинг“ оттатък улицата.
Трите часа сън и душът почти бяха възстановили силите му. Кънтри музиката беше жизнерадостна и ритмична. Почувства се зареден с енергия.
Той взе един компактдиск и се престори, че чете етикета му. Разгледа и другите предложения на рафта. Кънтри, фолк, блус, госпъл. Имаше дори сектор с шотландски гайди и старинна келтска музика. Девлин се зачуди как ли щяха да звучат гайдите тук, но беше доволен от инструменталното кънтри, което бяха пуснали.