Осемнадесет минути след като бе затръшнал слушалката на Уолдрън, пред „Бъргър Кинг“ спря зелен роувър. Уолдрън излезе от колата и се обърна да каже нещо на шофьора. От наблюдателния си пункт на втория етаж Девлин наблюдаваше как Уолдрън влиза в „Бъргър Кинг“, докато в същото време зеленият роувър продължи до Шафтсбъри, вля се в колоната автомобили и зави към Денман. Девлин загуби роувъра от погледа си, но не се съмняваше, че колата беше паркирала някъде наблизо.
Девлин огледа оживения район. Около площад „Пикадили“ имаше няколко хиляди души и уличните платна бяха задръстени с коли, таксита и двуетажни автобуси, но той се увери, че не вижда никакви коли, заемащи позиция, което да подскаже, че са от полицията.
Напусна наблюдателницата си и на излизане попита продавача на щанда какво свиреха в момента. Казаха му, че е „Маверикс“. Девлин пожела да си купи компактдиска „От ада до рая“ и го прибра в джоба на якето си.
Прекоси към Хеймаркет, покрития пазар, който граничеше с „Бъргър Кинг“, тъй че Уолдрън да не може да го види, дори и да го потърси. Продължи до Шафтсбъри и се насочи към Денман. Денман беше тясна уличка в близост до Гласхаус. Зеленият роувър се оказа паркиран на тротоара точно след пресечката пред една кръчма, носеща името „Сейнт Джеймс Тавърн“. Шофьорът тъкмо излизаше от кръчмата. Или изобщо не беше пил, или беше ударил нещо набързо, помисли си Девлин.
Рейли беше глътнал един двоен „Джеймисън“ на екс, докато използваше телефона в кръчмата. Питието, заедно с телефонното обаждане, го караха да се чувства изключително доволен от себе си. Имаше възможност да съобщи точното място на срещата: „Бъргър Кинг“ на улица Гласхаус, площад Пикадили. Рейли разбираше, че без точното указване на мястото враговете на Девлин щяха да се лутат покрай магазините и тълпите хора, от които гъмжеше Пикадили. Сега, ако побързаха, те щяха да хванат Девлин, напълно да прекарат Уолдрън, а Рейли дори нямаше да е там. Щеше да си бъде жив и здрав, изпълняващ възложените му заповеди, паркирал далече от сцената на събитията.
Девлин разпозна в лицето на Рейли едно от ченгетата, които бяха в апартамента на Ани в нощта на стрелбата.
Рейли се упъти към роувъра. Девлин го проследи през тълпата и изчака, докато онзи не хвана дръжката на шофьорската врата откъм тротоара. Девлин прецени точно времето си. Докато Рейли се пъхаше в колата, Девлин, ниско приведен, се добра до другата врата и бързо се плъзна на предната седалка. Райли не го забеляза, докато Девлин не седна до него. Мигът на пълна изненада беше точно това, от което Девлин имаше нужда, за да притисне силно пистолета, който беше измъкнал от Зенко, между ребрата на Рейли. Натискът накара старото ченге да трепне.
Рейли понечи да изграчи нещо.
За двадесет и седем години служба, никой досега не беше опирал пистолет в Рейли. Той дори не можеше да съобрази какво означава това. Реакцията му не беше от най-уместните.
— Какво, по дяволите…
— Извади ония хитри белезници, дето ги използвате тука — нареди Девлин.
— Абе я…
Девлин притисна още по-силно пистолета в Рейли.
— Хайде, по-бързо!
— Излез от колата. Аз съм полицейски служител.
Девлин го изгледа.
— Какво ти става бе, човек? Не разбираш ли?
После удари с металния приклад на пистолета коляното на Рейли. Онзи изръмжа от болка.
— И недей повече да се правиш на интересен. Извади белезниците!
Рейли се примоли:
— Ама…
— Виж какво, искам само да те задържа в тази кола, докато трае срещата ми с Уолдрън. Мога или да те вържа за волана, или да ти прострелям капачката на коляното. Каквото си избереш.
Очите на Рейли се изцъклиха. Девлин продължи да обяснява сухо:
— Нали разбираш, проблемът не е само в това, че ще останеш без един крайник до края на живота си. Ако те прострелям през тези захабени панталони, които си обул, толкова тъкан и мръсотия ще проникнат в раната, че ще се получи ужасна инфекция. Чувал съм, че някои хора дори умирали от това.
Рейли се пресегна назад и издърпа белезниците.
Девлин щракна единия им край на лявата китка на Рейли и леко я изви. Рейли изръмжа от болка и се опита да облекчи огъването.
— Тия неща вършат голяма работа, нали? Болят, мамка им, какво ще кажеш? Откакто твоите колеги ги използваха върху мен, ми се ще да ги пробвам на някой като теб.