— Защо?
— Тя има нужда от моята защита. Не мога да си губя времето в пандиза.
— Ако се наложи да ви задържат, аз ще я пазя.
— Не, няма да я пазите. Хора от вашата страна работят с онези, дето искат да ни видят мъртви.
— Това е абсурдно! За какво говорите?
— Тази сутрин отидох да се видя с чичото на убития съпруг на Ани. Той се представя под името Франк Милс, но истинското му име е Мислович. Иван Мислович. Той е човекът, който е използвал мъжа й, за да се намеси в търговията с дрога.
— Знам това име от делото.
— Да. Значи, Мислович също поназнайва едно друго. Той знаеше за мен повече, отколкото му се полага да знае. Информацията трябва да му е дошла от ваша страна.
— Какво информация? Какво знаеха те?
Вместо да отговори, Девлин попита:
— Какво знаете вие за него?
— За кого?
— За Мислович.
— За него специално не знам нищо, но получаваме доклади за групи от Източна Европа, които идват в Западна Европа и в Обединеното Кралство. Те са много добре финансирани и въоръжени до зъби. Тук намират добри възможности за дейност. Той определено е един от тях.
— От тях? Какво значи „от тях“?
— Те са гангстери. Бивши сътрудници на тайните служби, някои от тях — бивши военни. Всички те си търсят ново поле за действие.
— Но защо тук?
— Условията в Англия не са толкова ограничителни, колкото в други държави. Франция и Германия за тях са определено по-лошата възможност. А освен това ние сме един от основните финансови центрове. За тях Лондон е място, където лесно могат да си вкарат парите.
— Откъде идват парите им?
Уолдрън сви рамене.
— От много места. Средства на комунистическите партии, измъкнати преди те да бъдат свалени от власт. Крадени правителствени фондове. Когато нещата замиришат на промяна, хората на върха започват да се подсигуряват. Но какво общо има всичко това с тази жена?
— Нейният мъртъв съпруг е бил роднина на Мислович. Негов племенник. Мислович е искал да се намеси в бизнеса с дрога. Джони Печек е познавал един от ярдитата, който се е занимавал с кока. Той му е осигурил връзката. Бил е посредникът.
— Звучи правдоподобно. Точно това правят те — влагат парите си в законен и незаконен бизнес. Хората, за които ми говорите, са много опасни.
— Знам това.
— Защо ми казахте, че полицията работи с тях?
— Може да е само един човек. Или няколко. Но те получават информация от вас. Не мога да оставя Ани под ваша охрана, щом не можете да спрете изтичането на информация.
— Каква информация? Откъде знаете, че изтича от нас? Какво знаят те?
— Знаеха името ми. Знаеха вече, че един е застрелян. Може би знаят много повече от това.
— Информацията излиза по нашата система за компютърно оповестяване, СКО. Тя се вижда на екраните във всеки участък в града. Стотици служители от полицията може да са видели тази информация. Всъщност, тя не е поверителна. Пресата също има достъп до нея. Мнозина може да са намерили онова, за което казвате, че те са знаели.
— Само пет часа след това? Едва ли толкова бързо, Уолдрън. Мислович я е получил от някой от вашите хора.
— Защо, по дяволите, сте отишъл да се срещате с него?
— Исках да разбера дали няма да помогне да задържим ярдитата далеч. Този, когото бяха изпратили при нея, я бе изплашил до смърт. Помислих си, че ако Мислович има бизнес с тях, може би е в състояние да ги накара да се отдръпнат. Просто да им каже да оставят вдовицата на мира.
— И?
— И се оказва, че на него не му пука за вдовицата. Че му е писнало от племенника, който го е измамил. Той смята, че е заслужил смъртта си и сега работи пряко с ярдитата.
— Звучи, сякаш сте търсил някакво чувство за чест сред мошениците, господин Девлин.
— Случвали са се и по-странни неща. Помислих си, че си струва да се опита. Най-лошото, което можех да си представя, беше, че той ще откаже.
— Но май нещата се оказаха много по-лоши.
— Да. Той се опита да ме предаде на ярдитата. После се намеси в престрелката.
— Но какво става с тези хора? Това е нечувано! На улицата тази сутрин са намерили над двеста гилзи.
— Аз също съм малко изненадан. Някакъв убиец от бандата на ярдитата преследва Ани. Имам чувството, че след снощния си провал този тип приема нещата лично. Що се отнася до югославяните, те определено искат да убият мен.