— Защо?
— Не се отнесох много учтиво с господин Милс, когато се опитаха да ме предадат на ярдитата.
— Какво сте направил?
— Не се притеснявайте, Уолдрън, не съм убил никого. А и нямам подобни намерения. Вашите експертизи не показаха ли, че куршумите в онзи труп са от друг пистолет?
— Експертизите още не са готови.
— Резултатът ще е такъв, какъвто ви казвам.
— И все пак трябва да дойдете в участъка.
— Казах ви, че не мога да рискувам.
— Нямате представа какви тревоги предизвиква всичко това. Не можем да позволим да се вихрят престрелки по улиците на Лондон.
— Мисля, че трябва да започнете да свиквате с това.
— Няма да стане.
— То вече става. Имате ли представа колко добре са въоръжени тези типове?
— Да. А вие имате ли представа колко оръжие приижда тук от бившия Съветски Съюз и от страните от Източния блок?
— И как смятате да се справите с всичко това?
— А вие защо не ни съдействате? И откъде сте толкова убеден, че Мислович получава информацията си от нас?
— Той знаеше кой съм аз. Знаеше какво стана снощи. Знаеше повече от всеки друг, освен вас и мен.
— Почакайте малко. Да не би да намеквате, че аз съм говорил с Мислович?
— А не сте ли?
Уолдрън се втренчи в Девлин, изчаквайки да се увери, че въпросът е зададен сериозно.
— Вижте какво, Девлин. Омръзнахте ми. Опитах се да се държа с вас цивилизовано. Оставих ви с тази жена за малко на свобода и това може да ми струва кариерата. Заложих на честната ви дума, но се оказа, че тя няма особена стойност.
— Защо просто не отговорите на въпроса ми, инспектор?
— Главен инспектор. И сега ми пробутвате тази измислена история — че едва ли не съдействам на онзи гангстер от Източния блок да ви убие. За какъв, по дяволите, се вземате? Арестувам ви! Още сега.
Девлин не се помръдна, слушаше внимателно думите на Уолдрън. Преценяваше го. Ръцете му не помръднаха.
— Как предпочитате да стане това, господин Девлин, лесно или трудно?
Девлин се намръщи.
— Уолдрън, това е най-изтърканата реплика в сценария. Лесно или трудно. Вие дори не можете да си помислите да ме арестувате, освен ако аз сам не ви позволя да го направите. Тъй че изплюйте камъчето. Вие ли пускате информация на тези гадняри или не? Отговорете ми.
Но Уолдрън вече не можеше да се спре.
— Не сте вие човекът, който дава заповеди тук. Арестуван сте.
Уолдрън извади полицейския радиопредавател от джоба си и започна да подава позивни към Рейли. Девлин измъкна радиостанцията на Рейли и я постави на масата. Уолдрън чу собствения си глас от нея и млъкна.
Девлин заговори тихо.
— Не се притеснявай, Джеймс. Двамата с теб сме сами.
Уолдрън зяпна към полицейската радиостанция на масата. За миг изглеждаше, сякаш бе готов сам да предприеме действия по арестуването на Девлин, но той някак си го бе обезоръжил. Дали не беше от това, че спомена личното му име? Дали от спокойния му тон? Каквото и да беше, но гневът на Уолдрън се уталожи.
— Наистина ли допускаш, че мога да разговарям с криминални типове?
— Вече започвам да си мисля, че не.
— Е, недей, за бога. Това е най-шибаната обида, която съм изтърпявал.
— Добре, разчитам на думата ти. Но не мисли, че не съм имал основание да те попитам.
За миг Уолдрън се вгледа в Девлин и той се възползва от настъпилата пауза.
— Виж какво, Уолдрън, твоят проблем е по-голям от моята личност. Аз просто седя тук и си говоря с теб. Ти знаеш какви ги върша. Но ти не знаеш кой седи зад гърба ти, откъм твоята страна, и говори с твоите врагове. Не мога да дойда при теб.
— Все ще трябва да го направиш.
— Можеш ли да гарантираш нейната безопасност? Каква ви е тукашната програма за защита на свидетелите?
— Ако приемем, че тя реши да свидетелства.
— Ако приемем, че сте хванали лошите типове, против които тя да свидетелства.
— Гарантирам ти, че тези, които са стреляли срещу вас на улицата тази сутрин, ще бъдат открити и арестувани. И освен това можем да гарантираме съвършена защита чрез Службата на Прокуратурата на Нейно Величество. Стига тя да се съгласи да свидетелства.
— Чудесно. Но първо трябва да прочистите вашите редици. Ако поставите Ани под охрана и информацията изтича към лошите типове, тя може да пострада. Дори по-лесно, отколкото ако е на улицата. Не можем да дойдем при вас, докато не намерим този, който предава информацията.