— Не го ли казах току-що?
Вече минаваха по моста Тауър. Уолдрън знаеше, че ще работи цяла нощ. Но първо трябваше да се отърве от Рейли.
Рейли продължаваше да бъде настоятелен.
— Как можа да оставиш тоя човек просто така да си отиде след това, което направи?
— Да, наистина беше недомислие от моя страна. Другият път аз ще остана в колата, ще се вържа с белезниците на волана, а ти ще го доведеш.
— Проклет да съм, ако не го направя само да ми падне.
— Да. Абсолютно, сержант Рейли. Намираш го преди мен и го довеждаш. Има си хас. При това съм сигурен, че сега си много мотивиран.
Рейли спря колата пред входа на участъка. Уолдрън отвори вратата, но се обърна към Рейли, преди да излезе:
— Погрижи се да прибереш колата и си отивай вкъщи за вечеря, сержант. Твоята смяна почти приключи. Тежък ден, струва ми се. Сигурно няма да ти дойде зле да поотпуснеш малко и да му удариш едно-две. Може и да ти помогне. Тъкмо утре ще си по-свеж.
Уолдрън излезе от колата.
— Той ще се яви ли или не? — извика Рейли след него.
— О, сигурен съм, че ще се яви. По един или друг начин. Гледай тогава какво ще стане. Ще се видим утре.
Уолдрън влезе в участъка.
Рейли се изплю през прозореца по посока на Уолдрън и подкара до най-близката телефонна кабина, за да остави съобщение на Зенко. Съобщението гласеше, че иска да се срещне лично с него. Продиктува името на един италиански ресторант в Сохо. Каза на съдебния пристав да предаде на своя човек да търси посетител, който ще седи на бара с развързана вратовръзка.
Когато Зенко пристигна в ресторанта, Рейли вече пиеше третия си двоен „Джеймисън“.
Рейли имаше достатъчно поводи да му удари едно яко пиене. Дори да се натряска, ако ще. Оня тъп педераст, Уолдрън, изобщо си нямаше представа с кого си има работа. Никой не може да разкарва Патрик Рейли по тоя начин. Той беше започнал да бачка за гаднярите още когато Уолдрън е бил толкова малък, че не е можел да си изправи пишката. Шибано копеле. И защо Зенко не беше пречукал Девлин този следобед?
Рейли почти беше на път да убеди сам себе си, че ще иде да намери тоя Девлин и лично да го застреля, когато появата на Зенко прекъсна мрачната му разпивка. Оберкелнерът показа на Зенко една празна маса. Докато сервитьорът се оттегляше да му донесе питието, Зенко се втренчи в Рейли, докато старото ченге не отвърна на погледа му. Зенко му кимна и Рейли опипа с пръсти развързаната си вратовръзка, доволен от себе си. Допи чашата с уиски и понечи да стане и да се запъти към тоалетната. Но се изправи прекалено бързо от стола си на бара. За миг се олюля. Почувства, че му се вие свят и че не му достига въздух. Пресегна се и се хвана за плота. Главата му се попроясни, но все още беше замаян. Отблъсна се от бара и се насочи към тоалетната, като се съсредоточи да улучи вратата, на която беше изрисувано бомбе и пишеше „Мъже“. Но продължаваше да му се гади. Усещаше, че се изпотява. Боже мой, помисли си той, какво ми става? Къде съм тръгнал да се срещам лично с един престъпник? Не. Трябва да го направя. Стига съм си играл. Ще разбера какво е станало днес. Уолдрън ще съжалява, дето си позволи да ми каже да млъквам.
Три минути по-късно Зенко нахлу в малката тоалетна, за да потърси Рейли, но единственото, което можа да види, бяха ожулените му чепици под вратата на клетката.
Зенко си запуши носа.
— Ей, запали кибрит, по дяволите. Сега ли трябва да го праиш, кат знаеш, че идвам след теб.
— Имам нужда.
— Ми кензай си вкъщи, по дяволите.
Вътре в клетката Рейли бръкна в джоба си и измъкна една от смачканите си цигари. Той изтърва кибрита между краката си и за малко да удари главичката на отпуснатия си пенис.
— Говна!
— Говна, я! Точно така. Начи ти си оня дет бачка с нас.
— Аз съм.
— Кво стана при тоз „Бъргър Кинг“? Пикадили.
— Точно това исках да ви попитам и аз. Какво стана?
— Там няма никой. Девлин.
— Той беше там.
— Отде знаеш? И тебе няма там.
— Там бях, по дяволите. Бях зад ъгъла в колата си. Шефът ми трябваше да се срещне с него сам, затова чаках навън. Колко време ви трябваше да стигнете до там, за бога?
— Бе ти наистина ли си сигурен, че е бил там?
— Видях човека.
— Ми що не го арестува тоя кучи син?
— Казах, че чаках отвън. Мислех, че тъпият ми шеф ще го арестува, но не, той взел, че сключил някаква шибана сделка с него.