— Сделка. Ква сделка?
— Девлин се съгласил да се яви в полицията, ако Уолдрън включи жената в програма за защита на свидетелите.
— Програма за свидетели? Тва пък какво е?
— Организират закрила за хора, които свидетелстват срещу хора, които могат да ги убият.
— Говна. За кого ша свидетелства тя?
— Предполагам за вас и за шефа ви.
— Мамка й.
— Нали? Внимавайте с нея.
— Кога той доведе жената?
— Не знам все още. Ако бяхте дошли там навреме и ги бяхте застреляли и двамата, сега нямаше да му мислим за всичко това, нали?
— Още една беля. Ти как се казваш, полицай?
— На вас защо ви е името ми?
— Искам да знам как да ти викам.
— Рейли. Патрик Рейли.
— Начи сега бачкаме заедно, Рейли. Директно, а?
Рейли пусна водата и излезе от клетката. Двамата се изгледаха един друг. Не се здрависаха.
— Да.
Рейли пристъпи до умивалника и пусна силна струя върху напразно протегнатата си за здрависване ръка. Зенко продължи да го гледа внимателно и изчака, докато онзи не започна да си трие ръцете.
— Начи ние сега на една страна, полицай Рейли.
— Само временно.
— Начи ти сега гледай намериш Девлин и жената за нас. Ако жената свидетелства, ша има неприятност за всички. Включително и за тебе.
Рейли се почувства по-добре. Ирландското уиски го беше ударило. Той нямаше да позволи на този шибан чужденец да му казва какво да прави.
— Ей ти, слушай.
— Зенко. Името ми е Зенко.
— Добре, Зенко. Веднъж вече ви го осигурих. Имаш ли представа какъв е шансът да го направя още веднъж? Щом като толкова ужасно ви е притрябвал, трябваше да пристигнете там по-бързо. Той наистина беше там. Ако вие не можете да свършите работата, аз лично ще застрелям това копеле.
Зенко бръкна в джоба си и извади пачка банкноти. Измъкна от пачката две по сто лири и ги пъхна в джоба на ризата на Рейли.
— Ти няма застреляш него. Това много голяма беля за теб, полицай. Ние застреляме него, няма проблем. За никой. Върни там и пий още. От мен. Дай нас още един шанс за Девлин. Ние погрижим за всичко. Ние го хванем. Ние хванем жената. Няма проблеми. Всичко бизнес както обикновено. Окей?
Парите усмириха Рейли. Той си представи как поставя едната от двете стофунтови банкноти на шублера в някой приличен бар, вместо в тази тясна смърдяща дупка. Виж, това щеше да му дойде добре.
— Добре, Зенко. Но ако ни падне още един шанс, не го проигравайте, чу ли?
— Аха. Няма проиграем.
— А междувременно, съветвам ви за известно време вашият бос много-много да не се показва. Сега, след като моят шеф разполага със свидетел, следващото нещо, което смята да направи, е да арестува вашия бос.
— Окей.
— Ще ви се обадя.
С цялата важност, която можеше да си придаде в малката тоалетна, все още воняща от цигарата и екскрементите му, Рейли отвори вратата и напусна.
Зенко се задържа при умивалника. Щеше да даде на Рейли няколко минути да напусне ресторанта, преди той самият да се върне на масата си. Пусна водата, нагласи я на подходяща температура и внимателно изми месестите си ръце.
Представи си салатата „Цезар“, която го очакваше на масата, и се зачуди какви ли бяха шансовете това дърто ченге да успее отново да им даде възможност да се справят с американеца. Може би този път щяха да имат късмет.
Виж, жената беше друга работа. С нея нямаше да му трябва толкова късмет. Ако смяташе да се явява като свидетел, тя трябваше да излезе от скривалището си. Трябваше да се среща с полиция, с прокурори и адвокати. Станеше ли веднъж това, полицай Рейли щеше да го отведе до нея. А щом разбереше къде е тя, щеше да знае къде е и Девлин. „Ще използвам ярдитата да ги убият или може би дори ще го направя сам. А защо не и полицай Рейли. Би било хубаво да убия и него, помисли си Зенко. Тогава за последен път ще оцапа гащите, точно преди да го застрелям.“
След срещата с Мислович Оливър подкара към един малък, на пръв поглед изоставен склад, който се намираше в северния край на Хакни, близо до плавателен канал, наричан реката Лий. В град, претъпкан с коли, двуетажни автобуси, таксита, велосипеди и гъста подземна мрежа от влакове и мотриси на метрото, повечето хора забравяха, че съществуват хиляди километри плавателни канали, които се извиват и въртят из ширналия се на огромно пространство Лондон. По тези канали беше възможно да се стигне буквално до всяка точка на града. Не беше особено трудно някой неопитен човек да изчезне сред водния лабиринт.