— Да. Така е.
Те поседяха известно време мълчаливо. Девлин остави Ани да поразмисли. А и Девлин си позволи да помисли за неща, за които си беше казал, че не бива.
— Каквото и да решиш, ще ти помогна — каза след малко той.
— Знам.
— Реши ли вече какво ще правиш?
— Разбира се. Ще остана и ще се боря. Ще направя всичко, което мога, за да сразя враговете си. Ти самият не би ли постъпил така?
Отговорът на Ани не изненада Девлин. Знаеше, че въпреки паниката, въпреки страха, няма да отстъпи.
— Да — призна той, — точно така бих постъпил и аз.
— И ти смяташ, че полицията може да ми помогне, ако се съглася да им сътруднича?
— Бих казал, че според мен това е най-добрата възможност.
— Тогава всичко е ясно. Сега какво трябва да направим?
— Трябва да дадем на полицията малко време, за да извърши някои арести. Тъй че засега трябва да намерим място извън Лондон, където ще бъдем вън от опасност.
— Някой малък хотел или нещо подобно?
— Бих предпочел да избягваме хотелите.
— Някакви идеи?
— Мисля по въпроса. Едно е сигурно — искам да тръгнем още утре. Трябва да сме в движение.
— Добре. Съгласна съм. Значи утре потегляме.
— Точно така.
— А тази нощ?
— Тази нощ ще се наспим.
Девлин засече беглата усмивка, която се плъзна за миг по лицето на Ани, но никой от двамата не си позволи коментар.
Девлин плати сметката и потеглиха обратно към хотела.
Влязоха в стаята безшумно. Девлин леко почука на междинната врата. Бен я отвори. Девлин му махна да влезе в неговата стая и Ани се прокрадна тихо в другата стая, където спеше Елизабет.
Девлин каза на Бен:
— Искаш ли да поспиш или ще продължиш да дежуриш?
— Ти спи. Аз ще остана на пост.
— Добре. Ще стана след три часа. Така и ти ще можеш да поспиш три-четири часа и след това се махаме оттук.
Бен кимна и понечи да влезе в стаята на Елизабет, но се наложи да направи път на Ани, която влизаше с големия си сак. Бен я пропусна, влезе в другата стая и затвори вратата след себе си.
Ани погледна Девлин и каза:
— Сигурна съм, че Бен е добър приятел, но не бих искала да спя в една стая с него. Нали нямаш нищо против?
Девлин седна на едно от леглата и се загледа как Ани изважда от голямата си чанта тоалетните си принадлежности и нощница.
— Не. Нямам нищо против.
Застанала с вещите си в ръка, Ани погледна към Девлин.
— Странно.
— Знам.
— Не, смешно е. След целия ни разговор в ресторанта дори и не предположих, че…
— Какво?
— Не предположих, че ще трябва да спя в едно легло с теб.
— Леглата са две, Ани.
— В такъв случай ще трябва да избирам. Ще си помисля.
— Но дори и да беше едно, пак ти решаваш какво да правиш, като си легнеш в леглото.
— Така е. Е — каза тя, — спомням си, че ти имаше навика да си взимаш душ преди лягане.
— Също и ти.
— Тогава кой отива първи?
— Иди ти, Ани.
— Не.
— Окей, отивам аз.
— Не.
— Тогава какво?
— Заедно. Хайде да си вземем душ заедно.
И преди Девлин да успее да отговори, Ани влезе в помещението пред банята и занарежда тоалетните си принадлежности в шкафа над умивалниците. Тя закачи нощницата си на закачалката на вратата, съблече фланелката и събу панталоните си. Девлин се изненада колко оскъдно и съблазнително беше финото й копринено бельо. Тя се обърна и протегна ръка.
— Хайде, ела. — Подкани го още веднъж и пристъпи заднишком към банята. — Хайде.
Девлин се изправи, съблече се и остави дрехите си върху облегалката на стола.
Ани не запали осветлението. Светеше само малкият глобус над умивалника отвън. Девлин влезе в банята и застана зад нея, докато тя пускаше душа. Отзад тялото й изглеждаше великолепно. Тъмната й коса падаше върху голите рамене. Тазът й изглеждаше стегнат и хубаво очертан под дантелените бикини. Девлин изпита непреодолим порив да прокара ръката си по гърба и надолу по дългите й, гладки крака.
Тя се наведе напред и се протегна да настрои крановете. Девлин се усмихна. Видът й радваше погледа му, въпреки че се чувстваше малко глупаво да стърчи така и да я гледа.
Но после тя се извърна към него и свали сутиена си. Пусна бавно и бикините на пода и ги изрита в ъгъла, след което хвърли и сутиена. Малката баня започна да се изпълва с пара. Тя пристъпи към него, достатъчно близо, за да опре гърди до неговите и нежният мъх между бедрата й да се отрие във втвърдяващия му се член.