Постави длани върху раменете му и вдигна очи. После се усмихна със съжаление и каза:
— Дев, бих дала всичко, за да се любя още веднъж с теб. Особено след като, нека си го кажем открито, не знам колко време ми остава. Обичах те тогава, обичам те и сега. Всъщност, винаги съм те обичала. Но как да го направим така, че да не прилича на най-обикновено чукане в безличен хотел?
Изведнъж Девлин се разсмя.
— По дяволите, Ани, и аз не знам.
— Тъпо е, нали?
— Да. Нямаш си представа колко се радвам, че го каза.
— Ами, просто си е така. Вечното клише. Двама любовници се срещат и го правят още веднъж, заради доброто старо време.
Девлин се облегна на стената и Ани се отпусна в прегръдките му. Той я притисна към себе си.
— Да, но как бих могъл да не те пожелая, след като стоиш пред мен гола, с тази твоя сладка усмивка. Сякаш сме измамили времето и обстоятелствата, Ани. Още една възможност да бъдем заедно. Нима бихме я пропуснали?
Ани светна лампата и отстъпи назад.
— Ти ли ще ми говориш за времето! Я се виж. — Ани беше вперила поглед в стройното, мускулесто тяло на Девлин. — Та ти си самото съвършенство, Дев. Винаги си имал най-хубавото тяло от всички мъже, които съм познавала, сега си дори по-силен, по-зрял… И аз не знам.
— А ти или изглеждаш по-хубава, или просто съм забравил колко добре изглеждаше преди.
— Глупости! И двамата говорим глупости.
— Не. Ти наистина ми харесваш, може би дори повече, отколкото когато бях млад. Станала си някак по-чувствена.
— Значи не ме помниш каква бях тогава.
— Разбира се, че те помня! Всяка жена, с която съм бил след това, съм я сравнявал с теб.
Ани го плесна закачливо по рамото.
— Хм, и колко си сравнявал с мен досега? Хиляди?
— Какво говориш?
— Стотици тогава.
Девлин вдигна рамене.
— Не, около десетина.
— Всички мъже сте…
— Престани, Ани. Голи сме…
— Не ти ли е приятно? По-добре така, отколкото на тъмно.
— Е, а ти колко мъже си имала?
— Откакто се омъжих ли? Николко.
— Николко?!
— Добре де, един. Но той не се смята.
— Защо?
— Няма значение.
Изведнъж Ани стана сериозна. Беше започнала да забелязва зарасналите рани, белязали тялото на Девлин. Видя синкавата следа на бедрото му от куршума, който го бе улучил на Хаваите. Споменаването на опасностите, на които се излагаше Девлин, й напомни какво го бе довело тук.
Тя посочи скорошния белег и каза:
— Тези неща ги нямаше по теб, когато ме напусна, Джак.
Тя пристъпи напред и докосна един от белезите, после го прегърна и го целуна по рамото, по врата, и по бузата.
— Боже мой, Джак, трябваше да останеш с мен. Щях да се грижа за теб.
Девлин я притисна към себе си и го заля нова вълна от чувства. Внезапната и непреодолима тъга, която изпита, го изненада. Усещането за загуба и съжаление така го завладя, че той инстинктивно се напрегна да преодолее обзелата го болка. Но чувствата продължаваха да го връхлитат. Раните, загубите, които беше понесъл, смъртта, с която се бе срещал лице в лице. Гневът. Злото. Самотните години, които с нищо не можеха да се компенсират. Непреодолимите обрати в живота му. Сякаш преживя всичко това отново. Тя някак си бе извикала всички тези чувства от скритите дълбини на душата му, с думите си, с вида си, с присъствието си. Задържа я и тя се притисна към него, галейки раменете и врата му.
— Всичко е наред — заговори му нежно, опряла устни върху гърдите му. — Направили сме, каквото е трябвало да направим, Джак. Ти беше добър с мен. И сега си добър. Винаги си бил моят мъж, независимо от всичко.
После тя се отдръпна, изтри една сълза и кимна към душа.
— Ти влез пръв. Аз ще оправя леглото. Застаряващите дами имаме да свършим много неща преди лягане. Не бързай.
Девлин застана под душа и остави топлата вода да отмие част от болката. След малко се пъхна гол между чаршафите и легна по гръб, най-после отпуснат, почувствал се удобно в един невзрачен хотел край летището.
Когато вече беше почти задрямал, Ани се мушна при него в леглото. Той усети невероятно меката й кожа, топлината и мекотата й, щом се сгуши в него. Обгърна я с ръка и тя положи глава върху гърдите му. Годините, които ги разделяха, сякаш се бяха стопили. Тя се пресегна надолу и погали нарастващия му член, сякаш искаше да му каже: „Успокой се, Джак, нека да поспим“. Девлин се усмихна и се обърна към нея. Знаеше, че нямаше начин тази жена да спи гола до него и той да не се люби с нея. Ани също го знаеше. Тя го целуна бързо, освободи се от прегръдките му и се пъхна под завивките на съседното легло.