Девлин отново се изтърколи по гръб и се предаде. Усмихна се в тъмнината. Ани Турино. Все същата. Жената, която все му се изплъзва.
22.
Докато Девлин и Ани спяха, Уолдрън работеше.
Два часа му отне да попълни съответните формуляри със задължителните данни и информация, къде преувеличена, къде непълна. Според неговия доклад, Девлин най-после се бе явил за разпит, по време на който е посочил, че госпожа Ан Печек би свидетелствала, стига да получи уверения, че ще бъде включена в програмата за защита на свидетелите. Посочено беше, че нейните показания ще бъдат полезни за разследването на редица престъпления и престъпни лица. Сериозността на престъпленията се изразяваше в това и това. Вероятността за успешен ход на разследването беше такава и такава. И пр. и пр.
Уолдрън беше много вещ в служебните формалности. Той приключи с доклада, знаейки, че поне засега щеше да задържи Фентън настрана.
След това се зае с телефоните. Трябваше да подбере група мъже, които да осигурят наблюдението, необходимо за залавянето на Мислович. Това трябваше да се направи в извънработно време, за да не разбере Фентън. Което означаваше, че вместо да се разпореди, той трябваше да похаби цял час в подкупващи обещания по телефона, пазарлъци за услуги, уговаряне на часовете и уреждане на въпроси като болнични, извънработно време и двойно заплащане. Но най-накрая успя да осигури хората, които му трябваха: шестима души на смени по двама, по осем часа всеки ден в продължение на две денонощия.
Надяваше се, че това време ще му стигне да спипа Мислович. Първата му цел бяха югославяните. Уолдрън ги смяташе за много по-опасни от ярдитата. Нямаше да му е лесно да заведе дело срещу Мислович, но това щеше да означава да спре един от потенциалните инициатори на престрелки с автоматично оръжие по улиците на Лондон. Каквото и да станеше, каквито и лъжи да се наложеше да се кажат или правила да се заобиколят, Уолдрън знаеше, че ако хване Мислович, още в края на деня неговите вишестоящи началници щяха да са разбрали, че е свършена сериозна работа. И знаеше, че никой няма да разпитва надълго и нашироко как е била свършена.
Следващата му грижа беше да включи Ани в програмата за защита на свидетелите. Той започна, като се обади по телефона на един свой колега от Службата на Прокуратурата на Нейно Величество, Милт Райзъл. Райзъл тъкмо се беше прибрал у дома след футболен мач. След мача беше ударил няколко чаши скоч и няколко халби силна тъмна бира. Освен гласа на Райзъл, Уолдрън чуваше и оплакванията на жена му, че пак се е натряскал и настояванията й да каже кой е този идиот, който му звъни в единадесет часа вечерта.
Нито пиянството му, нито тирадите на жена му попречиха на Райзъл да говори с Уолдрън. Райзъл харесваше Уолдрън. Бяха израснали заедно недалеч от Лондон. Бяха учили в едно и също училище преди колежа. А и Райзъл беше от онези мъже, които се забавляват, когато жените им вдигат врява.
След известно настояване Райзъл се съгласи да му уговори среща с някакъв негов човек от прокуратурата, който можеше да включи Ани в програма за защита на свидетелите.
— Слушай — каза му Уолдрън, — ти си поркан, Милт, тъй че гледай да не забравиш за този разговор.
— Не се притеснявай, старче. Речено — сторено. Обади ми се, ако имаш някакви проблеми.
— Кой спечели мача?
— Свършиха наравно. Пък и ми е все едно на оная работа. Ха!
И най-накрая Уолдрън трябваше да постегне мрежата, която беше опънал, за да не позволи на Девлин да се промуши. Беше му ясно, че Девлин въпреки всичко можеше да реши да се измъкне и да избяга заедно с жената.
Той се свърза с всички дежурни командири в Британската транспортна полиция и подчерта, че продължава да издирва Девлин и Ани. Потвърди предупреждението до всички изходни пунктове на страната и изпрати още един бюлетин по системата за компютърно оповестяване на националната полиция.
И на последно място го очакваше цял куп документация, предназначена да го улесни в хода на разследването. Графици. Междинни доклади. Програми за действие. Анализи. Уолдрън често намираше утеха в тази допълнителна дейност. Всъщност, му доставяше удоволствие да попълва формулярите с грижливо изписани, внимателно подбрани думи. Уолдрън знаеше, че думите имат много малко общо с действителността. Докладите не бяха верни. Те съществуваха, за да защитят полицията и за да изпратят престъпниците в съда. А Уолдрън беше прекарал години в усвояването на това умение, да подчини бюрократичната им форма на своята воля.