Зенко се протегна и отвори вратата на своя великолепно изглеждащ бос.
— Какво правиш тук с тая негърска кола, Зенко?
— Ще я използвам, докато не се скапе или не я приберат на буксир.
Мислович влезе и затвори вратата. Той огледа вътрешността на колата.
— Колко километра е навъртяла тази бракма?
Зенко хвърли поглед към ходометъра.
— Малко над пет хиляди.
— Тоя черен педал ми е дал кола, която дори не е нова. Сигурно е крадена. Да тръгваме.
Зенко потегли и пое на север, после зави на изток.
— Къде отиваме?
— В „Марла’с“.
— Окей.
Мислович се отпусна. „Марла’с“ беше малко кафене близо до булевард Портобело. Държеше го един румънец на име Исак Жменко, който беше част от рехавата мрежа източноевропейски криминални тирове, с които Мислович поддържаше контакти. Марла беше името на дъщеря му. Жменко притежаваше няколко евтини ресторанта, бар със стриптийз близо до Кингс Крос, парк за употребявани автомобили, сметище и три къщи с мебелирани стаи под наем, които беше напълнил с жени, докарани от Румъния, Русия и Източна Германия, и ги държеше заключени да проституират. Някои от тях бяха дошли по свой избор, но повечето бяха докарани тук насила. На жените им беше обещана работа на Запад, но Жменко и неговите сутеньори знаеха как да ги принудят да правят секс срещу пари, като съчетаваха привикването към дрога с чисто физическите заплахи. Жменко беше един от клиентите на Мислович. Той използваше праха, за да държи жените в робство. Мислович замисляше да снабдява много други като Жменко.
Отиването до „Марла’с“ му позволи да си повярва, че не се крие от полицията. Че все още обикаля свободно. Че е тук, в града, а не просто на Беруик стрийт.
И Мислович се наслаждаваше на пътуването. Чувстваше се удобно, докато разговаряше в колата. Не му се налагаше да се тревожи, че полицията или конкурентите му подслушват телефонните разговори. Особено разговорите по проклетите клетъчни телефони. Дори принцеса Даяна беше открила, че всеки с подходящо техническо оборудване би могъл да ги подслушва.
Мислович неочаквано попита Зенко:
— Ти тук провери ли за микрофони?
— Аха. Накарах Джейк да го претърси. Нищо.
— Добре. Е, и кога твоят полицай ще научи нещо за американеца?
— Скоро, надявам се.
— Може ли да се разчита на него?
Зенко повдигна рамене.
— Кой знае? Нямаме много избор. Въпрос на пари. Той вика, ченгето направи сделка с американец. Той казва полиция да арестува някой, дето твоя племенница може свидетелства срещу него, после тя дойде като свидетел. Те ще я пазят, ако тя свидетелства.
Мислович се ухили самодоволно.
— Няма да могат да я опазят, ако разберем къде е.
— Знам.
— Значи, ти си намерил този негодник, дето работи в полицията. Кой друг?
— Жменко вика, че познава един, дето работи в съдебната система. Прокурорската служба. Той казва, че може би ще видят документите, които трябва попълнят, за да я вземат под защита.
— Наистина ли?
— Аха.
— И какво ще ни кажат те?
— Всичко, което ни трябва. Така мисля.
— Добре. Но аз искам да се добера до нея, преди да попадне в ръцете на полицията. Иначе изтърваваме американеца. А преди всичко трябва да хванем него. Щом тя веднъж се предаде на полицията, ще трябва да се избият прекалено много хора.
— Не ми пука колко трябва да избием.
— Не, Зенко, слушай. Налага се да те образовам малко. Трябва да разсъждаваме като бизнесмени. Не искаме война с властите. Убиваме само онези, които се опитват да спрат бизнеса ни. Иначе стоим кротко и правим пари. Затова искам тази жена, преди те да са я хванали. Трябва да я спипаме, когато се предава. Или преди това.
— Окей. Снощи пуснах приказката. Обадих се на много места. Хора, които познаваме, работещи по хотели, ресторанти и гари, по кръчми, навсякъде. Вложил съм малко пари в това нещо. Така обещах.
— Добре. Може да имаме късмет.
— Може и ямайците да намерят такива хора.
— Предполагам. Нещо друго?
— Какво друго? Какво друго искаш да чуеш?
— Искам да чуя всичко, което може да се направи. Какво става с оня бивш полицай, дето го използваме да ни наема мускули? Той сигурно може да подуши тук-там и да разбере кой беше другият стрелец във фургона. Девлин не беше сам. Той си е наел помощник. Някой местен. Някой, дето му стиска да стои прав и да стреля с шибаната си пушка, докато отвсякъде гърмят по него. Такива типове едва ли са много в тоя град.