— Аха, добра идея. Ще му се обадя от „Марла’с“. Нещо друго?
Тъкмо отбиваха от А40 по малка улица, за да излязат на булевард Портобело.
— Ще измисля още нещо — отвърна Мислович. — Не се безпокой. Между другото, Драган иска да се видим с него днес следобед. Би желал да разбере докъде сме напреднали, тъй че ще трябва да придвижа тази сделка с ярдито, дори и все още да не сме научили къде се намира Девлин.
— Ще се обаждаш на Драган? Знаеш ли къде се е настанил?
— Ще го намеря. Сигурно ще е в някой от големите хотели. Той си пада по лукса.
Оливър също придвижваше своята част от сделката. Той очакваше баржата с кокаина да пристигне най-късно до обяд.
Беше се обадил на Момма Сиентро Хинтън да се яви в склада. Искаше Хинтън да е там, когато товарът пристигне.
Убиецът беше прекарал цялата нощ в параклиса на Сантерия-Вуду. През цялата нощ беше пушил марихуана, смесена с тютюн, докато не потъна в дълбока омая под въздействието на ганджата. Първите часове Хинтън беше прекарал, проклинайки своя гняв и безсилието през последните няколко дни. Преживя отново престрелките с Девлин, обсебен от дълбоката си омраза към този човек. Фактът, че арогантният бял американец си бе позволил да лиши Хинтън и неговия бог Чанго от онова, което по право им се полагаше, го изпълваше с ярост.
Посред нощ той до такава степен се бе омаял, след като беше погълнал толкова много от опияняващия дим, че бе загубил всякаква представа къде се намира. Хинтън проявяваше твърде слабо чувство за реалност дори и при нормални обстоятелства. Но тук, в параклиса на Вуду, сред червените светлини, статуите и другите изображения, след часовете, прекарани в пушене, Хинтън сякаш се бе озовал някъде другаде. Той се бе отдал до такава степен на стремежа си да се свърже с андрогенната същност на своето божество, че вярваше, че може да види онова, което Чанго виждаше и да почувства онова, което Чанго чувстваше. Кълнеше му се в преданост, кълнеше се, че ръката му никога няма да се поколебае, кълнеше се, че ще засити с кръв Чанго. Изпитваше толкова извратена привързаност към своя бог, че по едно време почувства, че се слива със самата статуя. Усети да го завладява кървав гняв, почувства властта на смъртта. Изгуби се в продължение на часове, редувайки обещания с молби, искания с очаквания.
Когато над града се развидели, Хинтън усети, че се връща отново в собственото си тяло. Той изпуши един фас с лека смес, за да се съвземе и да прочисти главата си. После изпи чаша черно кафе. Почувства, че нишката на мисълта му стана по-рационална и логична. Умът му престана да прескача от една налудничава идея към друга. По лицето му се четеше злорадо лукавство. Беше убеден, че враговете сами ще му паднат в ръцете. Всичко, което той трябваше да направи, бе да засвидетелства на Чанго вярност и да му предложи в жертва жената и мъжагата. Те щяха да бъдат негови.
В десет часа Момма Сиентро прекъсна Хинтън и му напомни, че искат да е в склада при пристигането на товара.
Хинтън прекъсна своето бдение и погледна жрицата. Тя забеляза блуждаещия поглед на плувналите му в кръв очи и разбра, че тази нощ бе пребивавал в друг свят. Сега той се беше върнал, но не със съзнанието на нормален човек. Тя инстинктивно отстъпи назад. В този миг не желаеше Хинтън да я докосва. Лидия Сиентро се боеше, че той може да й предаде нещо сатанинско, което можеше да обладае дори самата нея. Тя се отдръпна и само му каза:
— Върви.
Тридесет минути по-късно Хинтън прекрачи през входната врата на склада, тъкмо в момента, когато кормчията привързваше тясната си баржа на кея откъм задната фасада на сградата.
Един от хората на Оливър, който беше наблюдавал пристигането на баржата, влезе в офиса и му съобщи, че товарът е пристигнал. Оливър щеше да получи най-големия товар кокаин, който досега беше договарял.
Кокаинът бе прекаран по въздуха от Колумбия до Централно Мексико. Оттам бе превозен до един склад в Южен Тексас. Оттам, разпределен на по-малки пакети, бе раздаден на куриери, които го бяха прекарали по въздуха до Брюксел, Мадрид и Антверпен. Други куриери бяха донесли стоката в Англия, където тя бе разпределена на различни съдове, един от който бе докарал дванадесетте килограма до склада на Оливър.