— Добре. Ще разбера къде се крие — отвърна Уолдрън.
— Мога ли да бъда сигурен в това?
— Да. Определено. Е, ще я приберете ли?
— Ще го обсъдим.
— Какво още искате да научите?
— Преди всичко, ние определено няма да сме в състояние да се погрижим за нея, докато процедурата тече. Обикновено го правят вашите хора. Вие от кой участък сте?
— Тауър. Ние сме твърде незначително полицейско подразделение, за да можем да осигурим защита на свидетели.
— Ако е за кратко време, няма да са необходими много хора.
— Освен това ме притесняват някои проблеми по сигурността. От нас изтича информация към престъпниците.
— От ваша страна?
— Да.
— Значи за това не ви се доверява.
— Така е.
— О, добре. Лош късмет, значи.
— Да. Ситуацията е трудна. Милтън не ви ли каза, че случаят не търпи отлагане.
— Да, но на Милтън много не може да се вярва. За него всеки случай е спешен. И за какво може да свидетелства тя? Дали случаят ще приключи в съда?
— Абсолютно. Бих казал, че това ще бъде делото на годината. Може би най-голямото в кариерата ми.
— Звучи ми убедително.
— Аз наистина съм убеден.
Уолдрън отвори служебната си чанта и извади оттам папка. Постави една след друга две страници пред Макдермот.
— Това са резюметата, които съм нахвърлял набързо за двете криминални групировки. Едната е съставена от ямайски ярдита, жестока банда главорези, които изглежда в момента оглавяват търговията с прах. Разговарях тази сутрин с офицера от разузнаването в Хакни. Той продължава да ми изпраща информация за тях. Вече знаем, че те са отговорни за садистичното убийство на съпруга на моята свидетелка.
— Садистично?
— Отсекли са главата му с мачете.
— Красота.
— А разузнаването в Хакни е убедено, че те са замесени в поне още две убийства и няколко улични престрелки. Също така в две нападения. Определено са много опасни.
Уолдрън посочи втория лист.
— Това пък е, което знаем за една югославска група, понастоящем базирана в Лондон — по-точно в Сохо. Срещу тях нямаме много доказателства, но съм събрал някои факти, плюс онова, което знам отпреди. Изглежда имат сериозни намерения да се намесят в търговията с дрога. Също така се занимават с проституция и с продажба на автоматично оръжие. Перат сериозно количество пари в Сити в момента. Няма съмнение, че те имат намерение да изградят тук своя база, от която да предприемат мащабни криминални операции. Както вече казах, не разполагаме с достатъчно информация за тях, но ми се струват много по-опасни от ярдитата. Вчера заранта са изстреляли над двеста патрона с куршуми голям калибър в опита си да убият моята свидетелка и нейния телохранител.
— Значи става дума за същите типове?
— Да.
Интересът на Макдермот видимо се бе повишил. Уолдрън реши да натисне още повече.
— Да, това са хората, с които си имаме работа. Мисля, че случаят вече е стигнал до вътрешния министър. Открива се много добра възможност. Да се направи удар, искам да кажа.
— Да, разбира се. Вчера това е предизвикало голяма бъркотия.
— Това е само началото. Най-лошото е, че в момента тези две групировки действат заедно.
— Гадост.
— Ммм. Опасявам се, че сте прав.
— А не споменахте ли за някакъв телохранител? Тази жена си има телохранител?
— Да. Както казах, нейният мъж е бил убит от ярдитата. След това тя е наела човек, който да я пази. По-точно, един американец. Има доста сериозни акредитиви.
— Сигурно си знае работата, след като са изстреляли по нея двеста патрона и тя е все още жива. Как е успял да се справи?
— Ще ви изпратя доклада, ако се интересувате.
— Как се е замесила във всичко това?
— Дрога. Мъжът й е участвал в сделки с кокаин с ярдитата. Всъщност, той е бил посредникът, който е снабдявал югославяните. Предположението ми е, че сега югославяните ще работят директно с ярдитата. Те разполагат с парите. Подозирам също, че част от заплащането на дрогата ще става в оръжие. Не мисля, че ще бъде добре за когото и да било, ако снабдят ярдитата с АК-47.
— Никак.
— Моята свидетелка ще бъде изключително полезна да осъдим и да тикнем в затвора всички онези, които успеем да заловим.