Основната част на къщата се състоеше от просторна дневна, трапезария и кухня. Задната врата на кухнята се отваряше към дървена веранда, която гледаше към мочурището. В далечината се виждаха купи люцерна, както и безцелно пристъпващи насам-натам преживящи крави.
На приземния етаж имаше още три спални и баня, допълнително достроявани.
Бен изчезна в най-отдалечената спалня и пусна кожената торба на пода. Измъкна „Мосберг“-а си и го прегледа. Зареди един дългоцевен пистолет „Колт Питон“ 357 мм, приготви патрондаш с по шест гилзи с различен заряд за пушката, после извади малка „Берета“ калибър 22 и я зареди. Девлин беше изхвърлил „Грендел“-а на югославяните, преди да влезе в Хийтроу, затова Бен измъкна за него 9 мм „Глок“ 17 и се погрижи пълнителят му да е зареден.
Девлин намери телефона в кухнята и набра номера на участъка в района на моста Тауър. Помоли за Уолдрън и зачака операторът да прехвърли разговора.
Вътрешният телефон на Уолдрън иззвъня. Една кокалеста ръка дръпна слушалката от вилката и натисна копчето на линията на Уолдрън.
— Полицейски участък Тауър.
— Главен инспектор Уолдрън, моля.
— Кой звъни? — попита Патрик Рейли.
— Джак Девлин.
— Само за минута.
Рейли постави слушалката върху бюрото и умът му запрепуска бясно. Изгаряше от желание да обърне това обаждане в своя полза.
— Главен инспектор Уолдрън го няма в момента. Дайте ми номера си и ще му предам да ви се обади.
— Кога очаквате да дойде?
— Всеки момент. Дайте ми номера, на който може да ви намери.
Девлин затвори слушалката, без да каже повече нито дума.
— По дяволите! — изруга Рейли и тресна слушалката. Девлин явно не се намираше далеч, но как можеше да го намери? Желанието на Рейли да насъска убийците по следите му беше толкова неистово, че той усети възкисел вкус в устата си.
Дочу, че някой отвън поздравява Уолдрън и вдигна глава, когато главният инспектор нахълта в помещението. Той влезе и дори не погледна Рейли, с което чашата на негодуванието в душата на озлобения мъж преля.
Бюрото на Уолдрън беше отделено от общото помещение със средно високи панели, които създаваха един по-усамотен кът. Това беше една от малкото привилегии, които се полагаха на Уолдрън в качеството му на патрулен офицер с най-висок ранг в участъка.
Рейли наблюдаваше как Уолдрън се скрива в своя ъгъл и го изчака, докато си изчете съобщенията, две от които бяха от началник-групата Фентън.
Рейли се ухили самодоволно. Вече беше успял да надникне в съобщенията, предназначени за Уолдрън. Фентън настояваше да знае местоположението на Девлин и заповядваше Уолдрън веднага да се яви при него и да му докладва лично. Много лошо, че Уолдрън току-що бе пропуснал телефонното обаждане.
След като изчисли, че Уолдрън е стигнал до второто съобщение на Фентън, в което се казваше, че иска да се яви при него, Рейли стана от бюрото си и се приближи към къта на главния инспектор.
Рейли си достави още миг удоволствие, наблюдавайки състоянието, в което се намираше Уолдрън. Изглеждаше ужасно — небръснат, размъкнат, изтощен.
— Фентън иска да те види.
Уолдрън вдигна поглед.
— Иди и му кажи на твоя бос, че идвам ей сега.
— Той е толкова твой началник, колкото е и мой, шефе.
— Не, не е.
— Осмелявам се да кажа, че е, освен ако някой не е направил кадрова промяна, за която не съм известен.
— Има много неща, които не са ти известни, Рейли.
— Е, ето ти един съвет за нещо, което ми е известно. Само се опитай да се опънеш на Фентън и той ще те загроби.
Уолдрън понечи да отвърне нещо на Рейли, но сдържа реакцията си. Не искаше да доставя удоволствие на злобното старо ченге, като покаже, че е захапал въдицата.
Вместо това рече:
— Излез оттук, Рейли. Имам работа.
Точно тогава телефонът на Уолдрън иззвъня. Той бързо включи комутатора.
— Уолдрън.
Гласът от другата страна на линията отговори:
— Девлин.
Изведнъж умората на Уолдрън изчезна.
— Девлин, къде сте, по дяволите?
Рейли застина на мястото си и наостри уши. Дори се надвеси към телефона, опитвайки се да долови гласа на Девлин от слушалката.
Уолдрън го изгледа, но Рейли не се помръдна. Инспекторът му махна с ръка да напусне. Рейли излезе от ограденото място, но щръкна зад панела и се напрегна да чуе нещо. Уолдрън държеше слушалката на малко разстояние от косматото си ухо и Рейли почти долавяше гласа на Девлин. Чу го как пита нещо за Мислович.