— Този изглед не е създаден от нашето домакинство — каза тихо догенът. — И го забелязах около седмица, преди да установим, че е изчезнала. Бях на горния етаж и почиствах стаите. Семейството се беше оттеглило под земята, тъй като беше през деня. Чух звук от прекършено дърво и погледнах към прозореца. Видях, че част от клоните биват отстранени.
Дариъс присви очи.
— Изглеждат отсечени съвсем предумишлено.
— Така е. Предположих, че там живеят съвсем обикновени хора. Но сега…
— Сега си мислиш, че целта им не е била да поддържат градината си. Кажи ми, пред кого спомена за това?
— Пред главния иконом. Но той ме помоли да мълча. Свестен мъж е и е много верен на семейството. Не желае нищо повече от това тя да бъде открита…
— Но предпочита да не допуска възможността да е попаднала в човешки ръце.
В крайна сметка им липсваше само опашка, за да бъдат приети от глимерата като ходещи на два крака плъхове.
— Благодаря ти за това — каза Дариъс. — Изпълни задълженията си както подобава.
— Просто я намерете. Моля ви. Не ме интересува от кого е била отвлечена… Само я върнете у дома.
Дариъс се съсредоточи върху онази част от съседната къща, която можеше да бъде видяна.
— Ще го направим. По един… или по друг начин.
За тяхно добро, той се надяваше онези хора да не са се осмелили да пленят някого от техните. По нареждане на краля избягваха човешката раса, но ако те бяха имали дързостта да посегнат на вампир, при това на жена от аристокрацията…
Дариъс щеше да накълца всеки един от тях в собственото му легло и да остави телата да гният, потънали в смрад.
31.
Грег Уин се събуди с Холи, гушнала се до него, а пищният й силиконов бюст беше притиснат към тялото му. Хвърли бърз поглед към часовника и видя, че е седем сутринта. Време беше да стягат багажа и да потеглят към Атланта.
— Холи. — Той я побутна с ръка. — Събуди се!
Тя издаде звук, наподобяващ мъркане на коте и се изтегна, притискайки тялото си още по-силно към неговото, с което превърна сутрешната му ерекция в болезнена потребност, която той беше склонен да задоволи. Но споменът за това, как се беше озовала в леглото му, го накара бързо да обуздае този свой импулс. С което доказа, че умееше да бъде и джентълмен.
— Холи. Хайде, събуди се. — Той отметна косата от лицето й и я приглади назад. — Ако се разбързаме, ще успее да стигнем в Атланта в късния следобед.
Което, като се имаше предвид, че вече бяха загубили цял ден в преследване на историята с Ратбун, щеше да им дойде добре.
— Добре де. Ставам.
В действителност единствено той се намираше във вертикално положение. Холи се намести на частта от леглото, освободена от него и отново заспа. Грег си взе душ и после натъпка куфарите си толкова шумно, колкото можа, но тя сякаш се бе изолирала за околния свят. Не толкова заспала, а по-скоро изпаднала в кома. Тъкмо се канеше да се захване със Стан, който беше дори по-тежък случай по отношение на сутрешното ставане, когато на вратата се почука. Възможно ли бе тоя надрусан загубеняк вече да се е събудил?
Още докато отваряше вратата, Грег заговори на оператора.
— Чуй ме, трябва да натоварим вана…
Но пред вратата стоеше скования иконом задник, който гледаше, сякаш някой е разлял червено вино върху канапето.
Грег вдигна ръка.
— Тръгваме си. Изчезваме, само ни дайте…
— Собственикът реши да ви позволи да снимате тук за специалното си издание.
— Моля? — Грег запримигва като пълен идиот.
Гласът на иконома прозвуча още по-отвратено, ако това беше възможно.
— Собственикът разговаря с мен днес сутринта. Каза, че ви е разрешено да водите предаването си от тук.
С един ден закъснение, помисли си Грег и изруга наум.
— Съжалявам, с екипа ми…
— … сме много развълнувани — завърши Холи вместо него.
Когато Грег хвърли поглед през рамо, водещата му тъкмо обличаше халата си, докато ставаше от леглото.
— Чудесна новина — заяви тя, като се усмихваше на иконома. Който изглеждаше така, сякаш се разкъсваше между неодобрението и очарованието от гледката на разрошената, топла от съня и напълно естествена Холи.