После изчезна в тази на Холи. Часовникът в долния десен ъгъл показваше единайсет минути след полунощ. Което беше около четирийсет и пет минути преди нейното идване при него. Грег изгледа откъса още веднъж и наблюдаваше как огромната сянка се движи по средата на сумрачния коридор, като спира светлината, проникваща през срещуположния прозорец.
Чу в главата си гласа на Холи: „Защото правих секс с него“. Изпълниха го гняв и тревога и той остави записа да продължи напред, а според часовника в десния ъгъл минутите се нижеха. И ето го отново, трийсет минути по-късно силуетът напусна стаята на Холи, пристъпи навън и отново спря светлината.
Фигурата се насочи към противоположната посока на тази, от която се беше появила, сякаш знаеше къде е камерата и не искаше да покаже лицето си. Грег точно се канеше да позвъни на местната полиция, когато проклетото нещо изчезна, сякаш не бе съществувало.
Какво ставаше, по дяволите?
32.
Джон Матю се събуди, почувства Хекс до себе си и изпадна в паника. Сън… Дали всичко бе само сън?
Изправи се бавно до седнало положение и когато почувства как ръката й се плъзва надолу по гърдите му, той я хвана, преди да се е озовала в скута му. Боже, ръката й, която държеше така внимателно, беше топла и…
— Джон? — произнесе тя във възглавницата.
Без да се замисли, той се обърна към нея и погали късата й коса. В мига, когато го направи, тя отново заспа. След бърз поглед към часовника установи, че беше четири следобед. Бяха спали с часове и ако се съдеше по протестите на стомаха му, тя сигурно също умираше от глад.
След като се убеди, че Хекс спи дълбоко, той стана и бързо й написа бележка, а после нахлузи тениската и кожените си панталони.
Зашляпа към коридора с боси крака. Беше тихо, защото вече не се провеждаха тренировки, а това беше наистина жалко. Би трябвало от залата да се носят звуци от битка, от учебните стаи да се чуват гласовете на лекторите и захлопването на шкафчетата в съблекалнята. Вместо това наоколо цареше тишина.
Но, както се оказа, с Хекс не бяха сами.
Когато стигна до стъклената врата на офиса, той замръзна с ръка на бравата. Тор беше заспал пред бюрото… По-точно на него. Беше опрял глава на ръката си, а раменете му бяха увиснали.
Джон беше така свикнал с гнева, който изпитваше към него, че се шокира, когато не почувства нещо подобно. Вместо това… Усети смазваща тъга. Тази сутрин се беше събудил до Хекс. А Тор вече никога нямаше да преживее такова нещо. Вече никога нямаше да се обърне на една страна и да погали косата на Уелси. Никога нямаше да се наложи да отиде до кухнята, за да й донесе нещо за ядене. Никога нямаше да има възможността да я прегърне и целуне. А наред с всичко това беше загубил и бебето им.
Джон отвори вратата, като очакваше братът да подскочи, но той не го направи. Спеше дълбоко. Което можеше да се очаква. Напоследък беше зает да влезе във форма, като ядеше и тренираше почти денонощно и усилията си личаха. Панталоните му вече не висяха, а блузите му не се вееха около него. Но очевидно процесът беше изтощителен.
Къде ли беше Ласитър, учуди се Джон, докато заобикаляше бюрото, за да стигне до килера. Ангелът обикновено не се отдалечаваше твърде много от Тор. Мина през скритата зад рафтовете с канцеларски материали тайна врата и пое през тунела, водещ към къщата. Докато вървеше, флуоресцентните лампи, простиращи се далече пред него му внушаваха усещането, че се движи по съдбоносна пътека… Което, като се имаше предвид как стояха нещата, беше успокоително. Когато стигна до полегатото стълбище, той го изкачи, въведе кода и изкачи още един ред стълби. Влезе във фоайето и чу, че телевизорът в билярдната зала работи, така че му стана ясно къде се намира ангелът. Никой друг в къщата не би гледал шоуто на Опра. Не и ако в главата му не е опрян пистолет.
Кухнята беше празна, тъй като без съмнение догените се хранеха в своето крило, преди да се заемат с приготовленията за Първото хранене и да сервират за обитателите на къщата. С бързи движения той взе една кошница от килера и я напълни догоре. Гевречета. Термос, пълен с кафе. Кана с портокалов сок. Нарязани плодове. Кифлички. Чаши за кафе и сок.
Избираше висококалорични продукти и се молеше тя да обича сладко. Като се замисли, реши да направи и сандвич с пуешко за всеки случай.
И по друга причина добави още един сандвич с шунка и сирене.