О, боже… Как беше понасяла онова, което кучия син й беше причинявал отново и отново? Побоищата, страданията и хапането… Последвани от брутален секс.
Отново, и отново, и отново… А после последствията. Старанието й да се почисти от него, да го отстрани от себе си.
По дяволите… Пореден пристъп на гадене прекъсна мислите й и макар да мразеше да повръща, това блокира съзнанието й и донесе облекчение. Сякаш тялото й се опитваше физически да се освободи от травмата, да я избълва, така че тя да може да започне на чисто.
Един вид рестартиране, така да се каже.
Когато най-тежкият пристъп на повръщане приключи, тя се отпусна назад върху стъпалата си и подпря лепкавото си чело с ръка. Докато въздухът преминаваше навътре и навън през гърлото й, позивите за повръщане отново се надигнаха.
Вътре вече няма нищо, каза си тя. Освен ако стомахът й не се канеше да изстреля навън и белите й дробове.
По дяволите, мразеше тази част. След като си преминал през ада, съзнанието ти и заобикалящата те среда винаги крият подводни мини и никога не знаеш какво ще предизвика експлозията. Естествено, с течение на времето спомените за преживяното избледняваха, но завръщането към „нормалния живот“ беше труден процес. Тя вдигна глава и пусна водата в тоалетната.
Когато към ръката й беше притисната хладна кърпа, тя подскочи, но беше Джон. Нищо, от което да се бои. А и той държеше единственото, което тя наистина желаеше в момента — тази чиста, влажна и хладна кърпа беше като божи дар.
Тя зарови лицето си в нея и потръпна от облекчение.
— Съжалявам за храната. Беше наистина приятно, докато я поглъщах.
Беше време за доктор Джейн.
Докато седеше гола и отпусната на пода пред тоалетната, Джон я държеше под око, като същевременно пишеше съобщение на телефона си. В мига, когато го изпрати, той хвърли апарата на плота до умивалника и взе една чиста хавлия. Искаше да осигури на Хекс малко интимност, а и му беше болно да гледа как прешлените на гръбнака й заплашват да пробият кожата на гърба й. Когато я покри с хавлиената кърпа, постави ръце на раменете й. Искаше да я придърпа към гърдите си, но не знаеше как би понесла такава близост…
Хекс се отпусна назад, облягайки се на него и намести кърпата, като захвана двата й края отпред на гърдите.
— Нека позная. Прати съобщение на добрата докторка.
Джон опря длани в пода за опора и опъна крака от двете й страни. Добра работа, помисли си той. Тоалетната не беше съвсем пред лицето й, но ако имаше нужда от нея, трябваше само да се надигне до седнало положение.
— Не съм болна — заговори тя с дрезгав глас. — Не е свързано с операцията или нещо такова. Просто ядох прекалено бързо.
Може би, помисли си той. Но нямаше да навреди доктор Джейн да я прегледа. А и имаха нужда от разрешение, за да напуснат клиниката тази нощ, ако това изобщо беше възможно при сегашното й състояние.
— Хекс? Джон?
Джон подсвирна в отговор и миг по-късно жената на Вишъс подаде глава в банята.
— Парти ли сте си устроили? И аз да не съм поканена? — каза тя, докато влизаше.
— Технически погледнато, мисля, че беше поканена — промърмори Хекс. — Добре съм.
Джейн коленичи и макар усмивката й да беше сърдечна, погледът й беше остър, докато оглеждаше лицето на Хекс.
— Какво става тук?
— Повърнах, след като ядох.
— Имаш ли нещо против да премеря температурата ти?
— Бих предпочела в момента нищо да не се завира в устата ми, ако не възразяваш.
Джейн извади бял инструмент от чантата си.
— Мога да я премеря и в ухото.
Джон се стресна, когато ръката на Хекс намери неговата и я стисна здраво, сякаш се нуждаеше от опора. Той също стисна ръката й в отговор, за да й покаже, че има неговата подкрепа.
— Действай, докторке.
Хекс наклони глава на една страна и тя се озова на рамото на Джон. Така че той не можа да се въздържи, положи буза върху меките й къдрици и вдиша дълбоко.
Не можеше да се отрече, че доктор Джейн действаше доста бързо. Пъхна термометъра в ухото, чу се писукане и тя го извади… Хекс веднага вдигна глава.
— Нямаш температура. Имаш ли нещо против да погледна шевовете?
Хекс разтвори кърпата и разкри корема си и разреза, намиращ се в долната му част.
— Изглежда добре. Какво яде?
— Беше прекалено много.