— Е, и?
— Няма да дойда, защото съм свободен.
— Това никога преди не е имало значение.
— Сега има.
Куин отново се наклони и се втренчи зад гърба на Блей.
— Ще облечеш този костюм, за да впечатлиш обитателите на къщата ли?
— Не.
Настъпи дълго мълчание, последвано от две думи.
— Кой е?
Блей разтвори широко вратата и се върна в спалнята си. Ако щяха да влизат в подробности, нямаше нужда да го правят в коридора, където можеха да бъдат чути и видени.
— Има ли значение? — попита, едва сдържайки гнева си.
Вратата се затвори. С трясък.
— Да. Има.
Вместо да каже „Майната ти“, той развърза колана на халата и го остави да се свлече от голото му тяло. Обу панталоните си… На голо.
— Просто приятел.
— Мъж или жена.
— Както вече попитах, има ли значение?
Последва нова дълга пауза, по време на която Блей облече ризата си и я закопча.
— Братовчед ми — изръмжа Куин. — Ще излизаш със Сакстън.
— Може би.
Блей отиде до бюрото и отвори кутията за бижута. Вътре блестяха копчета за ръкавели от всякакъв вид. Избра комплект с рубини.
— Връщаш ми за случилото се снощи с Лейла ли?
Блей замръзна с ръка върху копчето.
— Мили боже.
— Така е, нали? Затова…
Блей се обърна.
— Някога да ти е хрумвало, че не всичко е свързано с теб? Някой ме кани на среща и аз решавам да приема. Не е ли това нещо нормално? Или си толкова себичен и самовлюбен, че забелязваш всичко и всеки само след като си го филтрирал през егото си.
Куин се дръпна леко.
— Сакстън е мъжка уличница.
— Е, предполагам на теб са ти ясни тези неща.
— Той е много стилна и елегантна мъжка курва.
— Може би всичко, което искам, е малко секс. — Блей повдигна вежда. — Мина известно време от последния път и всички онези жени, които оправях по баровете заедно с теб, никак не ги биваше. Мисля, че е време да получа хубав секс.
Негодникът насреща му имаше наглостта да пребледнее. Ама наистина пребледня. Че отгоре на всичко залитна и се подпря на вратата.
— Къде ще ходите? — попита с дрезгав глас.
— Ще ме води в „Ресторанта на Сал“. После ще ходим в коктейлбар. — Блей закопча копчето на другия ръкав и отиде до скрина, за да извади чифт копринени чорапи. — После… кой знае.
Из стаята се разнесе наситен аромат на подправки и това го накара да замълчи. От всички варианти, които си беше представял за този разговор… Със сигурност не беше включвал такъв, че ще се задейства инстинкта за обвързване на Куин.
Блей се обърна.
След дълъг момент, изпълнен с напрежение, той тръгна към най-добрия си приятел, воден от аромата му. И докато се приближаваше, острият поглед на Куин следеше всяка негова стъпка. Връзката помежду им, която беше погребана дълбоко от страна и на двама им, изведнъж изпълни стаята. Когато се озоваха лице в лице, гръдният кош на Блей се опря в този на Куин.
— Кажи думата — прошепна дрезгаво. — Кажи думата и няма да отида.
Силните ръце на Куин се вкопчиха в шията на Блей, който от напрежение наклони глава назад и отвори уста, за да може да диша. Силните палци на Куин се забиваха в челюстта му.
Поразителен момент.
С потенциал за възпламеняване.
Щяха да свършат на леглото, помисли си Блей и притисна с длани масивните юмруци на Куин.
— Кажи думата, Куин. Направи го и ще прекарам нощта с теб. Ще излезем с Джон и Хекс, а после ще се върнем тук. Кажи я.
Разноцветните очи, в които Блей се беше взирал през целия си живот, се приковаха към устните му, а гърдите на Куин се повдигаха, сякаш беше тичал.
— Или още по-добре — продължи провлечено Блей, — защо просто не ме целунеш?
Блей беше притиснат с такава сила към скрина, че той се блъсна с грохот в стената. Шишетата с парфюми се разтракаха, а четката за коса изхвърча на пода. Куин притисна устни към тези на Блей, а пръстите му се забиха още по-дълбоко в гърлото му.
Това обаче, нямаше значение за Блей. Единственото, което желаеше от приятеля си, беше страст и безразсъдство. И Куин показваше точно това, езикът му беше проникнал устата на Блей и я бе завладял…
Блей измъкна ризата от панталона си с трепетни пръсти и после посегна към ципа. Беше чакал този момент така дълго… Но всичко свърши, преди да е започнало. Куин се обърна настрани в мига, когато панталоните на Блей се озоваха на пода и решително се насочи към вратата. С ръка на топката блъсна главата си във вратата веднъж. Два пъти.