— Ето го.
— Обади ми се, ако се случи нещо странно.
Холи се намръщи.
— Добре ли си?
— Защо питаш?
Тя вдигна рамене.
— Просто никога не съм те виждал толкова…
— Загрижен? Да, в тази къща има нещо.
— Канех се да кажа… отдаден. Имам чувството, сякаш за първи път наистина ме забелязваш.
— Винаги съм те забелязвал.
— Не и по този начин.
Грег отиде до вратата и спря.
— Може ли да ти задам един странен въпрос? Боядисваш ли си… косата?
Холи вдигна ръка към русите си кичури.
— Не, никога не съм го правила.
— Естествено руса ли си?
— Би трябвало да го знаеш. — Тя повдигна вежда, а той се изчерви.
— Е, жените сигурно се изрусяват и там долу…
— Аз не го правя.
Грег се намръщи и се зачуди кой ли управлява съзнанието му. В главата му се въртяха какви ли не откачени мисли, като че главното командване беше превзето. Помаха й леко, излезе в коридора и се озърна в двете посоки. Не се чуваха стъпки. Нито проскърцване. Никой не се разхождаше с чаршаф на главата, правейки се на привидение. Облече якето си и се запъти към стълбите, а ехото от собствените му стъпки го дразнеше. Хвърли поглед зад гърба си. Нищо, освен празен коридор. Когато се озова на долния етаж, погледна към лампите, които бяха оставени включени. Една в библиотеката. Една в преддверието. Една във всекидневната. Зави зад ъгъла и се спря, за да огледа портрета на Ратбун. По някаква причина той вече не му се виждаше така романтичен и впечатляващ.
По някаква причина, друг път. Щеше му се никога да не беше показвал портрета на Холи. Вероятно тогава не би повлиял на подсъзнанието й до такава степен, че да започне да си фантазира как мъжът от картината е отишъл при нея, за да правят секс. Какво изражение на лицето само имаше, докато разказваше за съня си. Не заради страха си, а заради частта със секса, зашеметяващия секс.
Някога изглеждала ли бе така след секс с него? А той някога беше ли се спирал, за да се замисли дали я е задоволил по такъв начин? Дали изобщо я е задоволил?
Отвори входната врата и пристъпи навън, като че тръгваше на мисия, но в действителност нямаше конкретна цел. Е, като изключим желанието му да избяга от компютъра си и онези образи… И от онази тиха стая с жената в нея, която може би струваше повече, отколкото някога беше предполагал.
Боже… Колко чист беше въздухът отвън!
Той се отдалечи от къщата и след като беше извървял около стотина метра по тревата, спря и погледна назад. Видя светлината, идваща от неговата стая на втория етаж и си представи как Холи се е сгушила удобно във възглавниците с книга в дългите си слаби ръце. Продължи да върви, като се насочи към групата дървета и потока. Зачуди се дали призраците имаха души. Или може би самите те бяха души? Дали телевизионните продуценти имаха души?
Той бавно обиколи имота, като се спря, за да подръпне испанския мъх, да погали кората на дъбовете и да вдъхне аромата на пръстта и мъглата. Връщаше се към къщата, когато на третия етаж светна лампа… И нечия висока и мрачна фигура мина покрай един от прозорците. Грег закрачи бързо. После се затича. Влетя през входната врата и се заизкачва тежко по стълбите. Не го беше грижа за предупреждението да не ходят на третия етаж. Беше му все тая дали ще събуди другите гости. Когато стигна на втория етаж, му просветна, че не знаеше коя врата води към тавана. Забърза по коридора и реши, че номерата на вратите бяха повече от очевидно доказателство, че това са стаи за гости.
После мина покрай надписи „Склад“ и „Чистачка“.
Благодаря ти, боже, най-сетне намери търсеното от него: „Изход“. Отвори вратата, втурна се към задното стълбище и започна да прескача по две стъпала наведнъж. Когато стигна горе, откри заключена врата, под която се процеждаше светлина.
Почука силно. Не последва никакъв отговор.
— Кой е там? — извика той и дръпна топката на вратата. — Хей?
— Господине! Какво правите там горе?
Грег се обърна и видя иконома, който стоеше в подножието на стълбите… и въпреки късния час беше облечен в смокинга си. Може би не спеше в легло, а висеше на закачалка в гардероба, за да не измачка дрехите си.
— Кой е вътре? — настоя Грег и посочи с палец през рамо.
— Съжалявам, господине, но третият етаж е частна собственост.
— Защо?
— Не мисля, че това ви засяга. А сега, ако не възразявате, ще ви помоля да се върнете в стаята си.