Хекс се разходи наоколо и после спря пред прозореца, през който той се беше взирал навън в продължение на толкова много нощи.
— Искал си да бъдеш различен от онова, което си бил.
Той кимна.
— На колко години беше, когато те откриха? — Той й показа с пръсти и очите й се разшириха. — На двайсет и две?! И не си имал представа, че си…
Джон поклати глава и отиде до списанието. Докато прелистваше страниците, осъзна, че се беше превърнал именно в онова, което бе желал: в огромен и зъл гадняр. Кой да предположи? Някога беше представлявал просто един мършав претранс, зависещ от милостта на всичко и всички… Хвърли списанието обратно на леглото и сложи край на мислите си. Беше склонен да й покаже почти всичко. Но не и онази част. Никога… Онази част от миналото му…
Нямаше да ходят до първата сграда, в която беше живял сам и тя нямаше да научи защо я беше напуснал, за да се настани на този адрес.
— Кой те въведе в нашия свят?
— Тормент — произнесе той с устни.
— На колко години беше, когато напусна сиропиталището? — Той й показа с пръсти. — Шестнайсет? И си дошъл направо тук? Директно от дома?
Джон кимна и отиде до шкафа над мивката. Отвори едната вратичка и откри единственото, което бе оставил там. Своето име. И дата.
Отстъпи встрани, за да позволи на Хекс да прочете написаното. Помнеше как го беше надраскал набързо. Тор го беше чакал на улицата, а той бе изтичал до горе, за да си вземе колелото. Беше го написал като декларация за… И той не знаеше за какво.
— Нямал си никого — промърмори тя, докато гледаше към вътрешността на шкафа. — И аз бях така. Майка ми е умряла при раждането ми и бях отгледана от чудесно семейство… с което знаех, че нямам абсолютно нищо общо. Напуснах ги на ранна възраст и никога не се върнах, защото мястото ми не беше там… и нещо ми подсказваше, че за тях беше по-добре да си тръгна. Нямах представа, че съм наполовина симпат и в света не ме очакваше нищо… Но трябваше да тръгна. За щастие срещнах Ривендж и той ми разясни каква съм. — Тя хвърли поглед през рамо. — Колко често се случва в живота почти да пропуснеш шанса си? Не е ли смайващо? Ако Тор не те беше открил…
Преобразяването му щеше да настъпи и той щеше да умре по средата му, защото нямаше да получи нужната му кръв, за да оцелее. По някаква причина не желаеше да мисли за това. Или пък за факта, че в миналото и двамата с Хекс са били еднакво самотни и объркани.
— Хайде — произнесе с устни. — Да вървим към следващата спирка.
Леш шофираше към фермерската къща по черен път сред царевичните полета. Свръхестественото му прикритие беше на мястото си, така че Омега и новото му момче за всичко да не могат да го открият. Освен това носеше бейзболна шапка, шлифер с вдигната яка и ръкавици. Чувстваше се като Невидимия човек.
По дяволите, искаше му се наистина да бе невидим. Не можеше да понася образа си в огледалото и след като беше изчакал час-два, за да види какви други части от него ще окапят, докато се превръща в жив мъртвец, не беше напълно сигурен дали да изпитва облекчение, че няма промяна в състоянието му.
Засега се беше разпаднал само донякъде. Мускулите му все още висяха по костите.
Паркира мерцедеса в борова горичка на около четиристотин метра от целта си и слезе от колата. Тъй като беше използвал всичките си сили, за да поддържа прикритието си, не можеше да се дематериализира. Така че му се наложи да върви до съборетината и се подразни, задето му се налага да полага толкова усилия само за да движи тялото си. Но когато стигна до облицованата с дъски къща, почувства прилив на енергия. На алеята бяха паркирани три таратайки… И той разпозна всичките до една. Бяха собственост на Обществото на лесърите. Къщата беше претъпкана. Вътре имаше поне двайсетина души, които си устройваха купон. През прозорците можеше да види буренцата с бира и бутилките, а кучите синове пушеха и смъркаха бог знае какво. Къде ли беше малкото копеле?
О… Точно навреме. Появи се четвърта кола, нямаща нищо общо с другите три. Блестящата й боя сигурно струваше повече от тунингования двигател под капака, а с това неоново осветление под бронята приличаше на НЛО, готвещо се да кацне. Хлапакът изскочи иззад волана и изглеждаше също така лъскав като автомобила си. Беше си купил чисто нови джинси и скъпо кожено яке и запали цигарата си със златна запалка.
Е, това щеше да е тестът.
Ако влезеше вътре, за да се присъедини към купона, значи Леш се беше заблудил относно хитростта му… И Омега не се беше сдобил с нищо повече от добър партньор за чукане. Но ако Леш беше прав и малкият мерзавец беше нещо повече от това, партито щеше да стане наистина интересно.