Понякога невероятният слух на вампирите беше истинска гадост. Положението не стана по-добро, когато подаде глава иззад контейнера, за да вижда по-ясно.
Двамата се притиснаха един към друг и челюстта на Куин увисна. Но не защото беше шокиран, нито защото искаше да се включи. Просто не можеше да диша. Сякаш гръдният кош заедно със сърцето му бяха замръзнали.
Не… Не, по дяволите, не!
— Кажи ми нещо — прошепна Сакстън. — Преди целувал ли си мъж?
Да, целувал е, искаше да изкрещи Куин.
Блей поклати глава. Той действително поклати глава!
Куин стисна здраво очи и си наложи да се успокои достатъчно, че да успее да се дематериализира. Когато прие форма пред имението на Братството, трепереше неконтролируемо… И за кратко имаше чувството, че ще натори храстите с вечерята, която беше изял, преди да тръгне с Хекс и Джон.
След няколко глътки въздух реши, че повече го привлича идеята да се върне към план А и да се напие. Когато Фриц му отвори, той влезе във вестибюла, все още завладян от тази мисъл.
По дяволите! Може би щеше да си позволи нещо повече от леко опиянение. Бог му беше свидетел, че Сакстън нямаше да се задоволи с една или две целувки в студена и влажна пряка, а Блей беше изглеждал така, все едно най-накрая щеше да получи онова, за което толкова дълго е копнял.
Така че имаше предостатъчно време да се напие до безпаметност.
„Двойно, по дяволите!“, помисли си Куин и разтри гърдите си, продължавайки да чува гласа на братовчед си отново и отново: „Кажи ми нещо. Преди целувал ли си мъж?“.
Образът на Блей как поклаща глава беше като гравиран в съзнанието на Куин и това го изстреля директно към килера в другия край на кухнята, където се съхраняваха кашоните с алкохол.
Какво клише. Канеше се да се напие, защото самият той отказваше да оправи приятеля си. Но поне едно нещо в живота си можеше да направи според традициите. Докато минаваше обратно през кухнята, му хрумна утешителната мисъл, че каквото и да бяха намислили да правят, то трябваше да се случи в дома на Сакстън, защото в дома на краля не се допускаха случайни посетители. Никога.
Излезе във фоайето и замръзна на място. Блей тъкмо прекосяваше вестибюла.
— Връщаш се рано — излая Куин сърдито. — Не ми казвай, че братовчед ми е толкова бърз.
Блей не спря дори за секунда. Просто продължи нагоре по стълбите.
— Братовчед ти е истински джентълмен.
Куин последва най-добрия си приятел.
— Така ли мислиш? Според моя опит само изглежда такъв.
Това накара Блей да се обърне.
— Преди винаги си го харесвал. Беше ти любимец. Помня, че говореше за него като за бог.
— Надживях този етап.
— Е, аз го харесвам. Много.
На Куин му се прииска да изреве, но потисна импулса, като отвори бутилката текила и отпи една глътка.
— Браво на теб. Много се вълнувам за вас двамата.
— Наистина ли? Тогава защо дори не използваш чаша?
Куин заобиколи приятели си и не спря, когато Блей попита:
— Къде са Джон и Хекс?
— Навън. По света. Насаме.
— Мислех, че ти трябва да останеш с тях.
— Бях освободен за кратко. — Куин поспря на върха на стълбището и докосна сълзата, татуирана под окото му. — Тя е убиец, за бога. Ще се погрижи за него без проблем. Между другото те са в бившата къща на Тор.
Когато стигна до стаята си, Куин затвори вратата с ритник и съблече дрехите си. Отпи от бутилката, затвори очи и изпрати ментална покана.
Точно в този момент Лейла щеше да е добра компания. Щеше да му пасне идеално. В крайна сметка тя беше обучавана за ерос и всичко, което искаше да прави, бе да го използва за еротичните си упражнения. Не се налагаше да се притеснява, че ще нарани чувствата й или че тя ще се привърже към него. Лейла беше професионалистка, така да се каже. Или поне щеше да е такава, когато той приключеше с нея.
Колкото до Блей? Нямаше представа защо се беше върнал, вместо да отиде право в леглото на Сакстън, но едно беше ясно: между тях двамата имаше привличане и Сакстън нямаше навика да чака, когато желаеше някого.
41.
Партито във фермерската къща продължаваше. Хората не спираха да прииждат, паркираха колите си на моравата и се бутаха в помещенията на долния етаж. Леш беше виждал повечето от тях в парка „Екстрийм“, но не всички. И продължаваха да носят алкохол — стекове с бира, бутилки, малки буренца. Само бог знаеше каква незаконна стока носеха в джобовете си. Леш се зачуди какво става. Може би беше сгрешил и Омега е бил задържан някъде от перверзните си… От север задуха вятър и Леш застина на място, като продължи да поддържа защитата си и изключи съзнанието си. Сянка… Той проектира образа на сянка в себе си и около себе си.