Леш се отдалечи от прозореца и се запъти към дърветата, като държеше къщата под око. По дяволите, той самият е трябвало да предприеме нещо такова. Но не беше разполагал с контакти в света на хората, за да осигури нужното присъствие. За разлика от онова лайно.
Това щеше да промени цялата ситуация с вампирите. Нещастниците отново щяха да се срещнат с легион от лесъри. Леш се върна в мерцедеса, запали двигателя и напусна района на фермата по обходен маршрут, без да доближава къщата. Разярен седеше зад волана, а вятърът брулеше лицето му през отстреляния прозорец. Майната им на всички жени. Сега най-важната цел в живота му беше да се разправи с малкото копеле. Да отнеме трофея на Омега. Да унищожи Обществото на лесърите.
Е… добре, с жените до голяма степен беше приключил. Чувстваше се абсолютно изцеден, защото имаше нужда да се храни… Каквото и да се случваше с обвивката му, отвътре все още жадуваше за кръв и трябваше да разреши този проблем, за да бъде в състояние да се срещне лице в лице с татенцето. В противен случай с него беше свършено.
Докато шофираше към центъра на града, извади телефона си и сам се зачуди на онова, което се канеше да направи. Но пък общият враг често водеше до необичаен съюз.
В имението на Братството Блей се съблече в банята си и влезе под душа. Започна да се насапунисва и се замисли за целувката в онази тъмна пряка.
За вампира.
За… онази целувка.
Докато търкаше гърдите си, той наклони глава назад и остави топлата вода да се стича по косата и гърба му. Не бързаше, докато втриваше шампоана в косата си и докато прокарваше хлъзгавите си длани по цялото си тяло.
Отново се замисли за целувката.
Боже, като че споменът как устните им се бяха слели в едно беше магнит, който го привличаше обратно към себе си, отново и отново. Притеглянето му беше прекалено силно, че да се бори срещу него. Прекалено примамливо, че да се опитва да го избегне. Плъзна ръце надолу по тялото си и се запита кога ли ще види отново Сакстън.
Кога пак щяха да бъдат насаме?
Плъзгайки ръце все по-надолу той…
— Господарю?
Блей се завъртя толкова рязко, че петите му изскърцаха върху мрамора. Прикри възбудения си член с две ръце и подаде глава иззад стъклената врата.
— Лейла?
Избраницата му се усмихна срамежливо, а очите й пробягаха по тялото му.
— Бях призована, за да служа.
— Не съм те викал.
Може би се беше объркала. Освен ако…
— Куин ме призова. Реших, че става дума за тази стая.
Блей затвори очи за кратко, а ерекцията му спадна. После си заповяда да се стегне, спря топлата вода и се протегна за кърпа, която уви около кръста си.
— Не, Избранице — каза тихо. — Не тук. В неговата стая.
— О! Извинете ме, господарю. — Тя заотстъпва назад, а лицето й пламтеше.
— Всичко е наред… Внимавай! — Блей се протегна и я хвана точно когато тя се блъсна във ваната и загуби равновесие. — Добре ли си?
— Напълно, трябва да внимавам къде вървя. — Тя го погледна в очите и опря длани в голите му ръце. — Благодаря.
Той се взря надолу в съвършеното й лице и не му беше трудно да разбере защо бе заинтригувала Куин. Беше прекрасна, нямаше спор, но имаше нещо повече от това… Особено когато притвори клепачи, а зелените й очи проблеснаха. Невинна, но излъчваща еротика. Точно това беше. Тя представляваше тази запленяваща комбинация от невинност и неподправен сексапил, която я правеше неустоима за обикновените мъже… А Куин не беше обикновен. Той би изчукал всяка и всеки.
Почуди се дали Избраницата знаеше това. Дали би имало значение за нея, ако научеше?
Свъсил чело, Блей я отблъсна внимателно от себе си.
— Лейла…
— Да, господарю?
По дяволите… Какво се канеше да й каже? Беше повече от ясно, че не е била призована, за да храни Куин, защото това го бяха свършили предишната вечер… Боже, може би именно това беше причината. Вече бяха правили секс веднъж и тя се връщаше за още.
— Господарю?
— Нищо. По-добре върви. Сигурен съм, че те чака.
— Така е. — Ароматът на Лейла се усили и мирисът на канела погъделичка ноздрите на Блей. — И съм много благодарна за това.
Когато тя се обърна и си тръгна, на Блей му се прииска да закрещи. Не искаше да си представя как Куин прави секс в съседната стая… По дяволите, имението беше единственото място, неосквернено от всички тези безразборни връзки.