Джон вдигна показалец и посочи окото си.
— Очите ми са червени ли? — попита тя.
Той кимна и Хекс потърка лицето си.
— Съжалявам. Вероятно ще са ми нужни други колани с шипове. — Той спря водата, а тя отпусна ръце надолу. — Кой друг знае за това?
Джон се намръщи. После произнесе с устни:
— Блей и Куин. Зейдист. Хавърс. Един терапевт.
Когато той поклати глава, тя прие, че това е целият списък.
— Няма да кажа на никого.
Очите й обходиха огромното му тяло от масивните рамене до мощните бицепси… и осъзна, че й се искаше той да е бил с тези размери на онова стълбище. Сега вече беше различен… Макар че това се отнасяше само до външността му. Вътре в него продължаваха да се съчетават всички етапи, през които беше преминал. Изоставеното бебе, нежеланото дете, самотният претранс… Сега зрял мъж. Който беше отличен боец, верен приятел и ако се съдеше по стореното от него на лесъра в онази къща и онова, което без съмнение искаше да причини на Леш, много опасен противник.
И всичко това ги поставяше пред един проблем: според Хекс синът на Омега трябваше да бъде убит от нея.
Не че трябваше да обсъждат това точно сега.
Влагата от плочките попиваше в панталоните й, а от Джон се стичаха струйки и тя се изненада от онова, което й се искаше да направи. Беше нелогично поради безброй причини и със сигурност идеята не беше добра. Но когато опираше до тях двамата, логиката не взимаше прекалено голямо участие.
Хекс се примъкна напред и опря длани в хлъзгавия под. Движеше се бавно на ръце и колене, докато не стигна до него. Разбра кога той долови аромата й. Защото членът му под подгизналите шорти се втвърди.
Когато се озова лице в лице с него, тя закова поглед в устните му.
— Мислите на двама ни вече са едно цяло. Искам същото да се случи и с телата ни.
След това се наведе напред. Точно преди да го целуне, се спря за миг, но не защото се тревожеше, че той ще се отдръпне… Наситеният аромат на подправки, който се излъчваше от него, й подсказваше, че няма такова намерение.
— Тълкуваш нещата погрешно, Джон. — Докато четеше емоциите му, тя поклати глава. — Не си наполовина мъж, заради онова, което са ти сторили. Ти си два пъти повече от всички други, защото си успял да оцелееш.
Животът често те поставя в най-неочаквани ситуации. При никакви обстоятелства, дори в най-ужасния си кошмар, Джон не си беше представял, че би понесъл Хекс да разбере за онази случка. Защото независимо колко голямо и силно вече бе тялото му, той не можеше да се отърси от мисълта, че някога е бил толкова слаб. А страхът, че онези, които уважава, могат да научат за станалото, го караше да се чувства слаб отново и отново.
И ето че скелетът не просто беше изваден от гардероба, а беше и осветен от прожектори.
Колкото до продължилия два часа душ… Той все още агонизираше вътрешно, заради това, че Хекс е била наранена по този начин… Беше прекалено болезнено да мисли за станалото, прекалено ужасяващо, за да може да се справи. А към всичко това се добавяше и потребността му на обвързан вампир да я закриля и да се грижи за безопасността й, както и фактът, че бе напълно наясно какво е да преживееш подобно нещо.
Само ако я беше открил по-рано… Ако беше положил повече усилия… Но тя се беше освободила сама. Не я беше измъкнал той… За бога, та той беше стоял в онази проклета стая, където е била изнасилвана, и дори не беше разбрал, че тя е до него. Твърде много му идваше, за да може да се примири. От всички тези объркани обстоятелства главата му бучеше така силно, сякаш мозъкът му се бе превърнал в хеликоптер, който всеки момент ще излети, за да не се върне никога.
Единственото, което го задържаше на земята, беше възможността да убие Леш.
Докато знаеше, че копелето диша някъде там из света, Джон щеше да има нещо, върху което да се фокусира, за да запази разсъдъка си. Мисълта за убийството на Леш беше връзката му със здравия разум, тя му даваше цел, подхранваше силата му.
Но само още една проява на слабост, като например да не успее да отмъсти за своята жена, и с него беше свършено.
— Джон — произнесе Хекс, като очевидно се опитваше да спре този трескав поток от мисли. Той се съсредоточи върху нея и се загледа в искрящите й червени очи, което му напомни, че тя беше симпат. А това означаваше, че може да се рови из съзнанието му, да отвори скрити капани, да освободи всичките му демони и да наблюдава танца им. Но не го беше направила, нали? Да, беше проникнала в съзнанието му, но само за да разбере какво става с него. И макар да се беше докоснала до най-мрачните му тайни, не го беше посочила с пръст, нито се беше отдръпнала отвратено. Вместо това се бе промъкна до него като котка и имаше вид, сякаш желае да го целуне.