Природата им надделяваше над характера. Тя ги правеше неприятни за общуване, но пък естествените им наклонности ги превръщаха в напълно предвидими същества. Двамата с Тормент щяха да открият онова, което търсеха в близост до морето на север. Знаеше го.
Въпросът беше в какво състояние щеше да се намира горката жена…
47.
Когато Джон и Хекс най-накрая напуснаха своето уединено кътче, първата им спирка беше душът в съблекалнята. И тъй като след подобни упражнения храната беше от съществено значение, те решиха да се изкъпят един след друг, като Хекс беше първа. Докато Джон я изчакваше в коридора, беше странно, че не се чувстваше изтощен. Вместо това бе енергичен и жив, изпълнен с мощ. Никога не се беше чувствал така силен… Абсолютно никога.
Хекс се появи от съблекалнята.
— Твой ред е.
Тя изглеждаше толкова секси, късата й коса се къдреше, докато изсъхваше, облечена бе в медицинска униформа, а устните й искряха, зачервени от многобройните целувки. Образи от случилото се между тях накараха кръвта му да закипи и той влезе в съблекалнята заднешком, за да може да продължи да я гледа.
Когато тя му се усмихна, сърцето му едва не се пръсна. Излъчваше топлина и нежност, беше прекрасна. Тя беше неговата жена. Завинаги.
Когато вратата помежду им се затвори и езикът на бравата щракна, го завладя ужасяваща паника, сякаш не просто му беше отнета гледката, а бе напълно изчезнала. Което беше нелепо. Пребори се с параноята, изкъпа се и със светкавична бързина облече една медицинска униформа. Когато излезе, тя все още беше там и макар да възнамеряваше да я хване за ръка и да я отведе в имението, в крайна сметка я притисна в прегръдките си. Работата беше там, че всеки смъртен в някакъв момент загубваше този, когото обича. Такива бяха законите на живота. Но през повечето време мисълта за това е така дълбоко погребана в съзнанието ти, че я приемаш само като хипотетична възможност. Понякога обаче, това ти се напомня, а ситуациите, в които зависиш единствено от късмета си или от милостта на Бог, те карат да спреш и да се вслушаш в сърцето си. Както когато тежкото главоболие се оказва само мигрена или след сериозна автомобилна катастрофа цялата кола е смазана, но детските седалки са оцелели, а въздушните възглавници са спасили всички вътре.
Или когато някой отвлечен се върне в обятията ти… Последвалият шок те кара да искаш да се вкопчиш в него за опора.
Боже, преди никога не се беше замислял, но от първия удар на сърцето една камбана започва да бие и стрелките на часовника тръгват по своя път. Сделката, която дори не подозираш, че си сключил, вече е в сила и съдбата държи всички карти. Докато минутите, часовете, дните, месеците и годините се изнизват, историята се пише, а времето ти постепенно изтича, за да настъпи мигът за последния удар на сърцето ти, когато трябва да преброиш победите и загубите.
Странно как осъзнаването, че сме смъртни, прави моменти като този вечни. Докато притискаше Хекс към себе си и чувстваше как топлината й засилва неговата, той се чувстваше като нов, везните отново бяха в равновесие, а животът му категорично си струваше да се живее.
Бунтът на стомаха му беше онова, което ги раздели.
— Хайде — каза тя. — Трябва да нахраним този звяр.
Джон кимна, хвана ръката й и двамата поеха заедно напред.
— Трябва да ме научиш на езика на знаците — заяви Хекс, когато влязоха в офиса и отвориха вратата на килера. — Възможно най-скоро.
Той отново кимна и двамата пристъпиха в тясното пространство, а Хекс хлопна вратата зад гърба им. Хм… Нов миг на уединение. Затворена врата… Лесни за събличане дрехи…
Възбуденото му съзнание започна да измерва наличното пространство, а членът му потръпна в панталона на медицинската униформа. Ако тя обвиеше крака около таза му, щяха да се поберат… Хекс пристъпи към него, а ръката й се плъзна към ерекцията му зад фината памучна тъкан. Надигна се на пръсти и потърка устни в шията му, а единият й кучешки зъб одраска леко сънната му артерия.
— Ако продължаваме така, никога няма да се доберем до легло. — Гласът й прозвуча още по-гърлено, докато го галеше. — Боже, голям си… Казах ли ти колко дълбоко проникна в мен? Много дълбоко. Беше наистина прекрасно.
Джон се облегна назад и бутна от рафта купчина папки. Докато се опитваше да ги задържи, преди да са се озовали на пода, Хекс го спря и го накара да се изправи.
— Стой, където си — нареди и падна на колене. — Гледката наистина ми харесва.