Докато събираше падналото долу, тя се вгледа в члена му, който естествено се бореше за свобода, опитвайки се да пробие онова, което го делеше от погледа й, от устата й, от вагината й.
Джон стисна ръба на един от рафтовете, докато я гледаше как го наблюдава, а дъхът му почти спря.
— Мисля, че събрах всичко — обяви тя след малко. — По-добре да ги сложа на мястото им.
Хекс се опря в него, докато бавно се изправяше, а лицето й се отърка в коленете му, в бедрата му… Когато стигна до пениса му, устните й го докоснаха. Той отметна глава назад и се удари в един от рафтовете, а тя продължи да се надига, като гърдите й бяха следващото, докоснало най-нажежената му точка.
Завърши задачата си, като постави папките на мястото им… докато търкаше ханша си в него.
После прошепна в ухото му.
— Да хапнем бързо. Много бързо.
Тя отстъпи назад, след като ухапа леко меката част на ухото му, но той остана на мястото си. Защото ако долнището на медицинската униформа потъркаше дори съвсем леко зоната между краката му, той щеше да свърши в панталоните си.
Което при нормални обстоятелства не беше чак толкова лошо, особено ако тя беше наоколо. Но мястото не беше много усамотено. Във всеки един момент някой от братята или техните шелани можеха да влязат и да станат свидетели на нещо, което едва ли би ги накарало да се почувстват комфортно.
След ругатня и сериозно наместване на намиращото се от кръста надолу, Джон въведе кода и отвори вратата към тунела.
— Как изписваш „А“ с пръсти? — попита тя, когато пристъпиха в тунела.
Докато стигнат до скритата врата под главното стълбище, вече бяха на „Д“. „И“-то ги отведе до хладилника. На „М“ вече започваха да правят сандвичи… Но тъй като ръцете им бяха заети с печената пуйка, майонезата, марулята и хляба, не постигнаха по-нататъшен прогрес с азбуката. Докато се хранеха, също не успяха да минат много букви, само „Н“, „О“ и „П“. Но той виждаше, че тя се упражнява наум. Беше заковала поглед в пространството, като очевидно повтаряше мислено онова, което й бе показал.
Хекс учеше бързо, което не беше изненадващо. Раздигането на масата ги преведе през „Р“ до „Ч“ и точно излизаха от кухнята, когато той й показа „Ю“ и „Я“.
— Тъкмо щях да тръгвам да те търся — каза Зи от входа на трапезарията. — Рот свиква събрание веднага. Хекс, ти със сигурност ще искаш да присъстваш.
Братът се обърна, изтича през фоайето по мозаечния под с ябълковото дърво и се запъти нагоре по главното стълбище.
— Кралят ви често ли свиква събрания по средата на деня? — попита Хекс.
Джон поклати глава и едновременно произнесе с устни и изписа:
— Нещо става.
Забързаха нагоре по стълбите, като изкачваха по две стъпала наведнъж. На втория етаж всички братя се бяха скупчили в кабинета на Рот, а кралят седеше на трона на баща си зад бюрото. Джордж се беше свил на кълбо до господаря си, който го чешеше по главата с едната си ръка, докато с другата подхвърляше нож за писма във формата на кинжал.
Джон застана встрани и то не само защото това беше единственото свободно пространство при толкова много огромни мъже в помещението. Искаше да е близо до вратата.
Настроението на Хекс беше напълно променено.
Ако трябваше да сравни чувствата с дрехи, тя все едно беше заменила памучната си нощница с метална ризница. Застанала до него, прехвърляше нервно тежестта си от единия крак на другия, но и той се чувстваше по същия начин.
Джон се озърна наоколо. В другия край на помещението Рейдж свали обвивката на една близалка, а Ви запали ръчно свита цигара, докато набираше Фюри по телефона. Рив, Тор и Зи крачеха напред-назад, а Бъч беше седнал на любимото си канапе, облечен в копринена пижама. Куин стоеше прав в близост до светлосините завеси и очевидно съвсем скоро беше имал сексуално изживяване. Устните му бяха червени, косата му бе разрошена от многократно прокарвани през нея пръсти, а тениската му беше само донякъде прибрана в панталона и висеше отпред.
Което повдигаше въпроса дали ерекцията му все още е набъбнала.
Къде ли беше Блей, зачуди се Джон. И с кого ли се беше забавлявал Куин?
— Ви е получил интересно съобщение, оставено на гласовата ни поща. — Когато Рот заговори, тъмните му очила се насочиха към събралите се, макар че той беше напълно сляп зад тях. — Вместо да ви преразказвам, най-добре той да ви го пусне.