Вишъс пъхна цигарата между устните си, а пръстите му затанцуваха по бутоните на телефона, въвеждайки цифри и пароли.
И после Джон чу гласа. Този противен и гнусен глас.
— Обзалагам се, че не сте очаквали отново да чуете нещо от мен. — Тонът на Леш издаваше мрачно задоволство. — Изненада, нещастници. И познайте какво. Каня се да ви направя услуга. Може би ще ви е интересно да научите, че тази нощ беше осъществено масово приемане на членове в Обществото на лесърите. В една фермерска къща на шосе 149. Случи се около четири сутринта, така че ако си размърдате задниците и поемете натам веднага след падането на нощта, може да ги заварите все още да повръщат из къщата. За ваша информация, носете гумени ботуши… Голяма кочина е. О, и кажете на Хекс, че още усещам вкуса й…
Ви спря записа.
Устните на Джон се отдръпнаха, за да разкрият удължените му кучешки зъби и той издаде беззвучно ръмжене, а картината на стената зад гърба му завибрира. Джордж изскимтя, Рот го потупа успокоително и насочи ножа за писма напред.
— Ще получиш своя шанс за разплата, Джон. Кълна се в гроба на баща си. Но сега се нуждая от ясната ти мисъл.
Беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Да потисне жаждата си за мъст беше като да се опита да обуздае питбул с едната ръка зад гърба.
Хекс се намръщи и скръсти ръце пред гърдите си.
— Разбрахме ли се? — настоя Рот.
Когато най-накрая Джон подсвирна в знак на съгласие, Вишъс изпусна облак дим от устните си и прочисти гърло.
— Не остави конкретен адрес за въпросната касапница. Опитах се да проследя номера, от който се обади, но не стигнах до нищо.
— Имам следния въпрос — намеси се Рот. — Какво става, по дяволите? Той е водач на лесърите. Ако иска да демонстрира, че е най-големият храбрец от всички, хубаво, но на мен не ми прозвуча така.
— Доносничи. — Вишъс угаси цигарата си в един пепелник. — На мен така ми звучи… Макар че не бих заложил топките си за това.
Сега, когато Джон беше обуздал звяра в себе си и беше способен да разсъждава трезво, той беше склонен да се съгласи с Ви. Леш беше егоцентричен и на него можеше да се вярва колкото на гърмяща змия, но ако не можеше да се разчита на морала му, то със сигурност можеше да се заложи на нарцисизма му, а това правеше копелето толкова предсказуемо.
Джон беше сигурен в това до такава степен, сякаш вече го е преживявал и преди.
— Възможно е да е бил отстранен — промърмори Рот. — Татко Омега може би все пак е решил, че синчето не го бива толкова. Или може би новата лъскава играчка на Злото се е повредила. Дали пък няма нещо специфично в странната биология на Леш, което е излязло наяве едва сега? Искам да отидем подготвени, защото може да е капан…
Планът срещна бурната подкрепа на братята, наред с подмятания относно задника на Леш и разнообразието от големи предмети, които щяха да бъдат заврени в него, като най-често споменаваният, но едва ли най-оригиналният, бяха ботуши номер четирийсет и девет.
Например Джон имаше сериозни подозрения, че Рейдж би могъл да паркира понтиака си в задника на Леш. Или поне искаше да го направи.
Боже… Какъв обрат на събитията. Но не беше чак толкова изненадващо, ако онова, което предполагаха, се беше случило в действителност. Омега беше известен със склонността си да подменя главните лесъри най-внезапно и ако Леш наистина бе изритан, обаждането му до Братството, за да покаже среден пръст на баща си, беше прекрасен ход… Особено като се имаше предвид, че лесърите бяха изключително безсилни в първите часове след приемането си и по тази причина не биха могли да отвърнат на удара. Братята можеха да разчистят цялата къща.
Мили боже, помисли си Джон. Съдбата умееше да създава странни партньорства.
Хекс се намираше на ръба на яростта, докато стоеше до Джон в кабинета на Рот, който, ако не бяха бюрото и трона, можеше да бъде объркан с дамски будоар.
Гласът на Леш, звучащ от телефона, я накара да се почувства така, сякаш някой бе изсипал киселина в стомаха й, която направо съсипваше изядения с такава охота сандвич с пуешко.
А и предположението на Рот, че Джон ще се хвърли да защитава честта й, не подобри състоянието й.
— Значи ще атакуваме — заговори Слепия крал. — След падането на нощта всички излизате и…
— Аз ще отида сега — произнесе тя високо и ясно. — Дайте ми пистолет и ножове и ще отида да проверя ситуацията.