Е, относително добре. Стига да не мислеше за Джон, който стоеше в имението, неспособен да предприеме нищо, и без съмнение вече беше стигнал до състояние на лудост. Благодарение на нея. Историята се повтаряше.
— Ще спра, преди да стана досаден. — Трез се усмихна, а белите му зъби се откроиха на фона на абаносовата му кожа. — Просто сме щастливи, че си добре.
— Естествено. Иначе нямаше да съм тук.
— Не съм сигурен в това — измърмори той под нос, докато двамата с брат му надничаха през прозореца. — Охо! Някой добре се е повеселил тук.
Остър порив на вятъра донесе пресен талаз от миризма на бебешка пудра, който идваше от нова посока, и тримата извърнаха глави. По черния път към къщата се движеше кола, чието място в никакъв случай не беше сред царевичните полета. Хондата „Сивик“ изглеждаше като претърпяла пластична операция и после разкрасена с грим в стил „Плейбой“. Със заден спойлер и броня, достигаща до осем сантиметра от земята, при това боядисана в сиво, розово и ослепително жълто, тя приличаше на момиче от Средния запад, попаднало в порно индустрията. Но странно, изражението на лесъра зад волана никак не подхождаше на красавицата, която караше. Като че някой току-що се беше изпикал в резервоара му.
— Обзалагам се, че това е новият водач на лесърите — заяви Хекс. — Няма начин Леш да допусне вторият в командването да има такава кола. Прекарах с този кучи син четири седмици и знам, че иска целият свят да се върти около него.
— Промяна в ръководството — кимна Трез. — Често им се случва.
— Трябва да последвате тази кола — отвърна тя. — Бързо, тръгвайте след него.
— Не можем да те оставим. Нареждане от шефа.
— Шегуваш ли се? — Хекс премести поглед от хондата към къщата и после обратно към отпътуващата кола. — Вървете! Трябва да го проследим.
— Не. Освен ако и ти не искаш да ни придружиш… А после ще ти помогнем, нали Ай Ем?
Другата сянка кимна веднъж, а Хекс се почувства, сякаш блъскаше с юмрук по стената, на която се беше облегнала.
— Това е нелепо.
— Не бих казал. Чакаш да се появи Леш и знам, че няма просто да разговаряш с него. Така че е изключено да те оставим… И не си прави труда да ми излизаш с номера, че не съм ти шеф. Имам избирателна глухота.
В този момент Ай Ем също заговори.
— Наистина има.
Хекс закова поглед в регистрационния номер на хондата и си помисли, че ако сенките не бяха тук, тя така или иначе би останала на мястото си. Просто щеше да запомни номера и да я проследи по-късно.
— Бъди полезен поне с нещо и ми подай телефона си — тросна се тя.
— Пица ли ще поръчваш? Гладен съм. — Трез й подаде своето блекбери. — Искам много месо на моята. Брат ми предпочита със сирене.
Хекс намери Рив в списъка с контакти и го набра, защото това беше най-бързият начин да влезе във връзка с братята. Когато се включи гласовата поща, тя продиктува номера и даде описание на колата с молба Вишъс да я открие, а после прекъсна връзката и върна телефона обратно на Трез.
— Значи без пица? — промърмори той. — Нали знаеш, че правят доставки навсякъде?
Тя преглътна една ругатня и се сети, че Вишъс й беше дал телефон. По дяволите… Не беше достатъчно съсредоточена в тази ситуация.
— Май се включва и друг отдел — отбеляза Ай Ем.
Погледът й се насочи към пътя, по който се зададе кола без обозначителни знаци и спря пред къщата. Появилият се отвътре детектив й беше познат. Хосе де ла Крус.
Поне хората бяха изпратили някой способен. Макар че може би чак такава компетентност не беше от полза. Колкото по-малко се замесваше другата раса в подобни ситуации, толкова по-добре. А Де ла Крус притежаваше инстинктите и упоритостта на хрътка.
Боже… Проклетият ден щеше да е много дълъг. Изключително дълъг и противен.
Докато наблюдаваше как хората се щурат наоколо и усещаше натиска от страна на личните си бодигардове, дясната й ръка започна да се движи, а пръстите й заоформяха знаците, на които я беше научил Джон.
„А“…
„Б“…
„В“…
Леш се събуди от нечий стон. Но не предизвикан от наслада. Това, че лежеше по лице на гол матрак в къщата си, също не допринасяше за доброто му настроение. На всичкото отгоре, когато най-накрая успя да се надигне, видя, че тялото му оставя черно петно след себе си.