— Не съм говорила с никого — заяви тя.
Това го накара да спре насред движението, докато бършеше гърба си, като естествено тази поза накара мускулите на гърдите и корема му да изпъкнат още по-ясно. После той преметна небрежно кърпата на рамото си и изписа:
— Защо дойде тук?
— Исках да те видя. — Болката в гласа й я накара да се разкае, че не беше използвала езика на знаците.
— Защо?
— Тревожех се…
— Искаше да видиш как го понасям ли? Искаше да знаеш как се чувствам, след като прекарах последните седем часа в безпокойство дали си жива…
— Джон…
Той дръпна кърпата и я размаха във въздуха, за да я накара да млъкне.
— Искаше да знаеш как понасям мисълта, че се биеш сама, или си мъртва, или още по-лошо — попаднала си отново там, където беше? Или може би симпатската ти страна има нужда от малко отмора и развлечение?
— Боже, не…
— Сигурна ли си? Не носиш обръчите си. Може би задоволяваш глада си, като се връщаш тук…
Хекс се обърна и се насочи към вратата, неспособна да се справи с многобройните си емоции, задушавана от гняв и огорчение. Джон я хвана за ръката и тя се озова до стената, притисната от тялото му, а той започна да изписва пред самото й лице.
— О, не, няма да ти се удаде да избягаш. След като ме накара да премина през всичко това, няма да избягаш само защото не можеш да се справиш с кашата, която сама си забъркала. Аз нямах възможността да избягам от днешния ден. Наложи ми се да остана тук като в капан и сега ще ти върна жеста.
Тя искаше да фокусира очите си върху нещо друго, за да не може да следи изписваното от ръцете му.
— Искаш да знаеш как съм? Абсолютно непоколебим, ето как се чувствам. Предишната вечер с теб достигнахме много важен момент. Казваш, че имаш право да тръгнеш след Леш? Аз също имам това право.
Съблекалнята, помисли си тя. Предателството, за което тя не знаеше подробности, но чувстваше, че беше пряко свързано със случилото се с Джон, когато е бил млад, самотен и беззащитен.
— Ето каква е сделката и тя не подлежи на преговори. Ще работим заедно, за да го открием, заловим и убием. Ще работим като екип, което означава, че където е единият, там ще е и другият. И накрая, който го притисне на земята, ще получи честта. Така стоят нещата.
Хекс въздъхна с облекчение. Верният отговор й хрумна на момента. Не й беше харесало да бъде в онази фермерска къща без него. Не й се струваше редно.
— Дадено — отговори.
По лицето му не пролича изненада или задоволство… което й даде да разбере, че каквото и да беше планирал при отрицателен отговор от нейна страна, то беше нещо крайно.
Но после веднага разбра защо той беше толкова спокоен.
— След като всичко свърши, всеки ще поеме по пътя си. Приключваме един с друг.
Кръвта се отдръпна от лицето й и изведнъж краката и ръцете й станаха безчувствени. Което беше глупава реакция. Предложението му беше възможно най-добрата уговорка и най-добрият изход от ситуацията. Двама бойци щяха да работят заедно и когато постигнеха целта си, между тях не беше нужно да остава каквато и да било връзка.
В действителност, след края на кошмара с Леш, тя си беше представяла бъдещето именно по този начин. Да се добере до кучия син и го убие. А после да приключи с това фиаско, наречено живот.
Бедата беше… че така ясните й по онова време планове постепенно се бяха размили. По пътеката, която беше начертала в ума си, когато се беше освободила, постепенно се бяха появили препятствия, нямащи нищо общо с намеренията й, а по-скоро с голия мъж срещу нея.
— Добре — произнесе дрезгаво. — Става.
Това вече предизвика реакция у него. Тялото му се отпусна върху нейното и той опря ръце в стената от двете й страни. Когато очите им се срещнаха, тялото й се изпълни с топлина.
Когато ставаше дума за Джон Матю отчаянието й действаше като запалена клечка кибрит в резервоар с бензин. И ако се съдеше по движението на таза му, той се чувстваше по същия начин.
Хекс вдигна ръка и стисна врата му. Тя не беше нежна, когато го придърпа надолу към себе си, нито пък той, когато впиха устни един в друг, а езиците им не толкова се срещнаха, а по-скоро започнаха дуел. Когато тя чу внезапен шум от разкъсване, осъзна, че той беше хванал тениската й и беше съдрал предницата й на две… Голите й гърди изскочиха, докоснаха неговия гръден кош и зърната й се отъркаха в кожата му, а женствеността й жадуваше отчаяно за него. По дяволите с отчаянието, потребността й да го поеме в себе си стигаше по-далече от това. Празнотата, която чувстваше, когато бе далеч от него, беше истинска агония.