Кожените й панталони бяха на земята само след секунда. После с един бърз скок тя се оттласна от земята и обви крака около кръста му. Посегна надолу и го намести, а после заби пети в задните му части и направи проникването реалност. Пенисът му потъна дълбоко и тя го погълна изцяло. Плъзгането му навътре беше достатъчно да я доведе до див оргазъм.
Изживяното облекчение я накара да оголи кучешките си зъби, а Джон прекъсна целувката им и отметна глава назад, за да й предостави вената си.
Ухапването беше неописуемо. Мощта, струяща от него, беше зашеметяваща. Тя я поглъщаше със силни засмуквания, а той се движеше в нея, като отново я беше довел до ръба на екстаза и беше готов да я запрати надолу в един луд полет, който нямаше да завърши с твърдо приземяване… Последва я в този божествен скок без парашут, а възбудата му потръпваше в нея, достигнал до оргазъм.
Имаше една много кратка пауза… И после Джон отново започна да се движи… Не, носеше я към леглото в тъмната стая, а крачките му го караха да прониква по-дълбоко в нея и после да се отдръпва леко.
Тя се стараеше да запомни абсолютно всяко усещане, като складираше всичко дълбоко в съзнанието си, правейки мига вечен, благодарение на съкровището, наречено памет. И когато той се настани върху нея, тя направи същото като него — предложи му вената си и така те щяха да се превърнат в най-могъщия възможен екип.
Партньори.
Просто не постоянни.
52.
Докато Джон проникваше в Хекс, през съзнанието му набързо премина спомена за онзи миг в банята, когато беше чакал тя да се съгласи с предложението му.
Със сигурност беше звучал много твърдо, но истината беше, че нямаше как да повлияе на решението й. Тя или щеше да се съгласи, или нямаше да го стори и ако не го беше направила, той не би могъл да предприеме нищо. Не разполагаше с никакви средства за принуда.
До този извод беше стигнал, докато беше седял на дивана с Тор и се беше преструвал, че гледа телевизия. През целия ден в главата му беше звучал гласът на Ривендж, отново и отново. „Финалът на нейната игра не включва никого другиго освен самата нея.“ Джон не беше глупак и не беше склонен да се остави чувствата му да продължат да го парализират. Имаха работа за вършене и щяха да се справят по-добре, ако си сътрудничеха. Все пак не преследваха какъв да е лесър.
А и историята на тях двамата беше написана на езика на стълкновението. Постоянно се сблъскваха един с друг и после рикошираха на разстояние… за да бъдат отново привлечени един от друг. Тя беше неговият пирокант и той не можеше да промени този факт. Но със сигурност можеше да пререже въжето за бънджи, което го измъчваше така. Искаше му се тази татуировка да не беше постоянна. Но поне беше на гърба му и не му се налагаше да я гледа. Както и да е. Щяха да се разправят с Леш и после всеки да поеме по пътя си.
А междувременно? Е…
Джон остави мислите му да отлетят и се отдаде на вихрения секс, а също и на прекрасния вкус в устата си, докато се хранеше. Долови лек аромат на обвързване, излъчващ се от кожата му, но реши да се откъсне от действителността. Нямаше намерение да допусне съзнанието му да се обърка напълно заради този мирис на наситени силни подправки. Нито миг повече.
Обвързаният вампир бе като осакатен без своята шелан, това беше самата истина… И една огромна част от него винаги щеше да остане нейно притежание. Но той щеше да продължи да живее. Той беше от оцеляващите.
Докато се движеше в здравата хватка на Хекс, членът му беше втвърден до крайност. Скоро у него се надигна нова вълна и той се изля в нея. Отдели се от вената й, облиза дупчиците с език, а после впи устни в едната й гърда. С крак раздели бедрата й още повече и после се превъртя по гръб, така че Хекс се озова отгоре му. Тя пое нататък, като опря длани в раменете му и започна да движи ханша си, а стегнатият й корем се напрягаше и отпускаше при всеки тласък. Той изруга безмълвно и сграбчи здраво бедрата й, а мускулите й потръпнаха в хватката му. Но той не спря дотам. Ръцете му се придвижиха нагоре до мястото, където краката й срещаха тялото.