— Пусни я — повтори Дариъс — и няма да те убием.
— Аз се обвързах с нея! Чувате ли ме? Обвързах се с нея!
Тормент насочи оръжието си право към мъжа, а Дариъс беше впечатлен от хладнокръвието му. За първи път бе на бойното поле, при това имаха случай на отвличане, симпат… И момчето се намираше насред всичко това, без да се поддава на чувствата си. С преднамерено спокойствие Дариъс продължи да убеждава противника им, като в същото време отбеляза гневно, че нощницата на жената беше изцапана.
— Ако я освободиш…
— Нямате какво да ми дадете, което да струва повече от нея!
В този напрегнат миг прозвуча тихият глас на Тормент.
— Ако я пуснеш, няма да те застрелям в главата.
Заплахата си я биваше, помисли си Дариъс. Но, разбира се, Тормент не би се осмелил да стреля, защото рискът да рани жената беше прекалено голям, дори куршумът да се отклонеше само на сантиметър.
Симпатът закрачи заднишком по посока на обора, като влачеше жертвата си със себе си.
— Ще я разпоря.
— Ако тя е толкова ценна за теб — отговори Дариъс, — как би понесъл такава загуба?
— По-добре да умре с мен, отколкото…
Бам!
При звука от изстрела Дариъс изкрещя и се хвърли напред, макар да беше невъзможно да хване куршума на Тормент с ръце.
— Какво направи? — изкрещя той, а симпатът и жената се свлякоха на земята.
Дариъс се втурна по тревата и падна на колене, като се молеше тя да не е простреляна. Със сърце, спряло в гърлото му, той се протегна и бутна мъжа настрани…
Младият симпат падна по гръб и впери невиждащи очи в небето, а на челото му зееше идеално кръгла черна дупка.
— Най-скъпа Скрайб Върджин — произнесе Дариъс, останал без дъх. — Какъв изстрел.
Тормент коленичи до него.
— Нямаше да дръпна спусъка, ако не бях сигурен.
Двамата се наведоха към жената. Тя също се взираше в небето, а светлите й очи не трепваха. Беше ли успял в крайна сметка симпатът да пререже гърлото й?
Дариъс започна да рови сред диплите на някога бялата нощница. По нея имаше кръв, част от която беше засъхнала, а други петна бяха пресни. От окото й се откъсна сълза, която заблестя със сребристи оттенъци на лунната светлина.
— Спасена си — рече й Дариъс. — В безопасност си. Не се бой. Не се тревожи за нищо.
Тя го погледна със светлите си очи, а отчаянието в тях беше смразяващо като студен зимен вятър.
— Ще те върнем у дома — обеща й Дариъс. — Семейството ти ще…
От гърлото й се разнесе дрезгав шепот.
— Трябваше да застреляте мен вместо него.
55.
Когато отброи „Едно“, Хекс прие форма в дневната на къщата, като си мислеше, че опасенията за засада бяха основателни… Само че нападнати щяха да бъдат лесърите. Насочи се към най-близко стоящия убиец и влезе в юмручна схватка с него с ясното съзнание, че трябваше да действа бързо. От елемента на изненада по време на битка можеш да се възползваш само веднъж, а враговете им бяха четири пъти повече от тях и то в ситуация, при която не можеха да бъдат използвани огнестрелни оръжия. Куршумите са ефикасни, когато е налице статична мишена, а случаят не беше такъв. Наоколо летяха крака и ръце, докато братята, Джон и Куин правеха абсолютно същото като нея — избираха произволен лесър и му прилагаха техники на Брус Лий. Хекс държеше кинжал в лявата си ръка, а с дясната фрасна убиеца пред нея. Ударът го накара да загуби съзнание и той се блъсна в стената. Тя насочи върха на острието си към гърдите му и замахна… Бъч хвана рязко китката й.
— Нека го довърша.
Той застана между тях, закова поглед в убиеца и приближи уста към него. С едно бавно и продължително вдишване започна да поглъща субстанцията му — мръсен на вид, подобен на смог облак, който премина от убиеца в Бъч.
— Мили… боже… — прошепна Хекс, а тялото на убиеца се превърна на пепел в краката на брата.
Бъч се олюля и посегна към стената, сякаш му беше трудно да се задържи прав, и тя хвана ръката му.