Джон се втурна към вратата, през която беше изчезнала Хекс, а ботушите му се пързаляха по кръвта на пода, която вече беше в два цвята — ръждивочервена и черна.
Едва стигна до вратата и се хвана за касата. Това беше най-зрелищната схватка, която някога беше виждал. Лесърът, преследван от Хекс, се беше насочил обратно към къщата, като явно беше преосмислил стратегията си за спасение. Държеше тестисите си в ръка и очевидно на босите му крака не им беше комфортно върху студената земя. Хекс го догони и успя да го спре, защото беше по-силна и по-съсредоточена.
Джон нямаше време да се намеси, макар че му се искаше да го стори. Тя скочи във въздуха и се хвърли напред върху лесъра. Вкопчи ръце около врата му, завъртя го и го хвърли на земята, а после сряза прасците му толкова дълбоко, че той се разпищя като момиче.
Тя се изправи, готова да продължи…
— Джон! Зад теб!
В мига, в който Хекс изкрещя, той се завъртя и се озова лице в лице с един от убийците. Онзи го блъсна с глава като побеснял бик, Джон се приземи грубо на задните си части и се плъзна по напуканата бетонена пътека.
Ето още едно доказателство, защо трябваше да се носят кожени панталони по време на битка.
Освен ако не си падаш по ожулена кожа.
Ядосан, задето Хекс стана свидетел как го паркираха пред къщата, той сграбчи косата на убиеца и го дръпна с такава сила, че изви гръбнака му и прешлените му изпукаха. Изръмжавайки беззвучно, той оголи кучешките си зъби и ги заби в шията на нещастника. Откъсна част от грозната му анатомия, изплю я с отвращение и го повлече за косата обратно към партито. Докато минаваше покрай Хекс, й кимна с благодарност.
— За нищо — каза тя и се поклони леко. — Номерът със захапването си го биваше.
Докато гледаше към нея през рамо, уважението в погледа й го зашемети повече, отколкото ударите на който и да е лесър биха успели. Гърдите му се издуха от гордост и той имаше чувството, че ще се пръсне.
Какъв шибан мухльо беше само…
Звук от изстрел, дошъл иззад гърба му, го накара да замръзне на място. Гърмежът беше прозвучал толкова близо, че ушите го заболяха и не бе в състояние да разграничи отделните звуци. За част от секундата се зачуди кой го беше произвел и кой беше поразен.
Вторият въпрос получи отговора си, когато левият му крак поддаде под тежестта на тялото му и той се стовари на земята като отсечено дърво.
56.
Ножът на Хекс полетя от ръката й миг след като тя видя лесъра да се появява и да насочва дулото си към гърба на Джон. Кинжалът се превъртя във въздуха няколко пъти, преминавайки разстоянието за части от секундата, като прелетя толкова близо до ухото на Джон, че тя горещо се помоли да не му хрумне да мръдне с глава.
Точно когато убиецът натисна спусъка, острието го уцели в рамото, той трепна и отпусна ръка заради болката. В резултат на което Джон беше улучен в крака, вместо в сърцето.
Когато го видя да пада на земята, Хекс нададе боен вик. Майната му на Бъч О’Нийл. Този щеше да го убие тя.
Лесърът трескаво се опитваше да измъкне ножа й от тялото си… докато не чу вика й. Погледна към нея и отстъпи ужасен… Очите й светеха в червено, а блестящите й кучешки зъби се бяха удължили. Хекс застана пред него и не помръдна, когато той се сви и прикри лицето и шията си с ръце. Резервният й кинжал висеше отпуснат в ръката й, а третото й оръжие остана в ножницата си на бедрото й. Имаше други планове за това момче.
Използва симпатските си способности и нахлу в съзнанието му. Прерови всичките му спомени и почувства наведнъж всички злини, извършени някога от него, както и всички ужасни неща, които сам бе преживял.
Много гадост. Страшно много гадост. И очевидно имаше слабост към малолетни момичета.
Е, нямаше ли това да е удовлетворяващо по толкова много начини. Той започна да крещи и притисна слепоочията си, сякаш си въобразяваше, че има някакъв шанс да спре предстоящото… И тя го остави да страда и да тъне в греховете си. Емоционалната му решетка искреше в зоните на страха, озлоблението, разкаянието и омразата. Когато той започна да блъска черепа си в мръсната стена, оставяйки черно петно на мястото, където беше ухото му, тя му внуши една много специална мисъл. Вмъкна я в съзнанието му подобно на стрък бръшлян… Отровен бръшлян, който щеше да завладее и да ръководи умствената му дейност.