— Аз ще се върна с теб, Джон — намеси се тя. — Ще се върнем в имението заедно.
Джон я погледна в очите, а емоционалната му решетка пламна като изглед от Лас Вегас.
Тя поклати глава.
— Ще спазя сделката ни, а ти ще се погрижиш за себе си.
След това тя затъкна кинжалите си по местата им, скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на стената, за да покаже, че това е единственият изход от ситуацията.
Беше му спасила живота.
Нямаше съмнение, че Хекс беше върнала бъдещето обратно на Джон, преди той да беше разбрал, че е на път да го изгуби. Единствената причина, поради която още беше жив, беше кинжалът, който тя бе забила в рамото на онзи убиец. Така че й беше безкрайно благодарен, но никак не му допадаше тя да се прави на медицинска сестра. Да не говорим, че това не беше най-подходящото поприще за талантите й.
Джон хвърли поглед към обгореното петно на пода до нея, което беше единственото, останало от прострелялия го убиец. Мили боже… Като си помисли, че беше нанесла най-тежкия си удар, без дори да докосне копелето. Оръжието, което притежаваше в главата си, наистина си го биваше. Какъв ужас само се четеше по лицето на онзи нещастник… И после сам разпра собствения си корем. Какво ли беше ставало в главата му?
Сега разбираше защо всички толкова се бояха от симпатите и се стараеха да ги изолират. След това малко шоу и по-раншното й изпълнение на ливадата, на което беше станал свидетел, Джон осъзна, че тя беше именно това, за което винаги я беше смятал — боец до мозъка на костите.
Справяше се на бойното поле повече от отлично… Беше наистина ценна придобивка, когато ставаше въпрос за войната. И именно по тази причина двамата трябваше да продължат да се бият тази вечер, вместо да губят време, като се връщат в къщата за някаква си превръзка. Надигна се от пода и отпусна тежестта си върху ранения крак, а болката беше неописуема. Но той я пренебрегна… също както и надигналите се около него възгласи.
Можеха да роптаят колкото си искат. Само си губеха времето. А избирателната глухота в подобни ситуации беше безценна.
Най-много от всичко го интересуваше колко лесъри бяха убили тази вечер. И дали се бяха докопали до пора. Погледна към дневната и… Рейдж застана пред него.
— Здравей. Как си? — Холивуд протегна ръка към него. — Бих искал да ти се представя. Аз съм онзи гадняр, който ще те натика с главата напред в джипа на приятелчето ти Куин в мига, в който той се появи. Реших, че е добре да те уведомя, преди да метна задника ти на рамото си като чувал с пясък.
Джон го погледна гневно.
— Никъде няма да ходя.
Рейдж се усмихна, а невероятната му красота беше като божи дар. Но това бе само външен образ. Вътрешно той като че идваше от ада…
— Съжалявам, грешен отговор.
— Добре съм…
Проклетият кучи син наистина се наведе напред, сграбчи раненото място и го стисна здраво.
Джон изкрещя беззвучно и полетя надолу към земята, приземявайки се с плясък върху окървавения под. Сви крака си и го притисна към гърдите си, в опит да му покаже някаква закъсняла загриженост, за да го накара да се успокои. В този миг Джон имаше чувството, че мускулът му е пълен с натрошени стъкла.
— Това наистина ли беше необходимо? — обади се укорително над главата му Хекс.
Гласът на Рейдж вече не беше подигравателен.
— Искаш да се опиташ да го убедиш по друг начин ли? Успех. И ако си въобразява, че някой враг няма да постъпи по същия начин, значи съвсем си е изгубил ума. На предницата на кожените му панталони има идеално кръгла дупка и той куца. Всеки малоумник с две мозъчни клетки ще види къде е слабото му място. А и излъчва миризма на прясна кръв.
В думите на проклетия кучи син имаше логики, но, по дяволите… Беше напълно възможно Джон да е припаднал заради болката, защото в следващия миг определилият сам себе си като „гадняр“ го вдигаше, за да го изнесе от къщата.
Не, това нямаше да се случи. Джон се размърда и се освободи от хватката на брата, като се опита да се приземи, без да ругае или да повръща. С устни, произнасящи всевъзможни проклятия, той мина накуцвайки покрай изглеждащия значително по-добре Бъч и пушещия ръчно свита цигара Ви. Знаеше точно къде се намира Хекс. Беше зад него с ръка на гърба му, като че беше наясно колко е нестабилен и се тревожеше, че може да залитне всеки миг. Нямаше такава вероятност обаче. Стигна до джипа благодарение на огромната си упоритост, и без помощ се настани на задната седалка, но когато Куин потегли, вече целият бе облян със студена пот и не чувстваше дланите и стъпалата си.