— Върви и я отведи със себе си. Умолявам те. Майка й… няма да преживее такова нещо. Позволи ми да осигуря…
— Ти си изверг — изрече Дариъс. — Изверг, който е позор за рода си.
— Не — отвърна мъжът. — Тя е позор. Сега и завинаги.
За миг Дариъс загуби способността си да говори. Макар да познаваше порочната ценностна система на глимерата и сам да беше страдал от нея, всеки път се шокираше наново.
— Двамата с онзи симпат имате много общо помежду си.
— Как смееш…
— Никой от вас няма сърце да скърби за детето си.
Дариъс се запъти към вратата и не се обърна, когато мъжът извика:
— Парите! Позволи ми да ти дам парите!
Дариъс нямаше доверие на себе си как ще реагира, затова се дематериализира и се върна в горичката, която беше напуснал преди минути. Прие форма до каретата, а кръвта му кипеше. Самият той отхвърлен някога, познаваше отлично страданието от това да изгубиш корените си и да останеш без подкрепа сам на света. И то без товара, носен от жената в буквалния смисъл на думата. Макар слънцето да беше на път всеки миг да се покаже над хоризонта, той си даде няколко секунди, за да се стегне и да събере мислите си за онова, което му предстоеше да каже… Гласът на жената прозвуча иззад завесата на каретата.
— Каза ви да не ме довеждате, нали?
Дариъс осъзна, че няма какво да каже, за да представи случилото се в по-добра светлина. Опря длан върху хладното дърво на вратата на каретата.
— Аз ще се погрижа за теб. Ще ти осигуря нужното и ще те закрилям.
— Защо? — прозвуча изпълненият й с болка глас.
— Защото така е редно.
— Вие сте истински герой. Но онази, която сте готов да спасите, не се интересува от вашия дар.
— И това ще стане. С времето… ще започнеш да се интересуваш. — Не последва отговор, така че Дариъс скочи на капрата и пое юздите в ръце. — Ще отидем в моя дом. — Подрънкването на юздите и тропотът на копитата върху прашната земя ги съпровождаха през целия им път. Той ги преведе по друг маршрут, като избягваше имението и семейството, чиито социални амбиции бяха по-гъсти от кръвта. Колкото до парите, Дариъс не беше богат, но по-скоро би отрязал ръката, с която държеше кинжала си, отколкото да приеме и една монета от този малодушен баща.
60.
Джон се опита да се изправи до седнало положение на операционната маса. Хекс му помогна и той се изненада колко силна беше. В мига, когато ръката й се опря в гърба му, той почувства как поема цялата му тежест от кръста нагоре. Но пък тя често казваше, че не е обикновена жена.
Доктор Джейн се приближи и започна да му обяснява как бе минала операцията и какво трябва да прави по отношение на раната… Но той не можеше да се съсредоточи.
Искаше да прави секс. С Хекс. В точно този момент.
Това общо взето беше всичко, което му беше ясно и за което го беше грижа… И плътските му потребности бяха нещо много повече от втвърден член, който търсеше къде да се подслони. Разминаването на косъм със смъртта те кара да искаш да живееш на пълни обороти и най-добрият израз на това е секс с жената, която желаеш.
Очите на Хекс проблеснаха, когато долови безпогрешно излъчвания от него аромат.
— Трябва да полежиш още десет минути — заяви доктор Джейн и започна да подрежда инструментите в стерилизатора. — А после можеш да си почиваш на някое от леглата в клиниката.
— Да вървим — изписа той към Хекс.
Спусна краката си от масата и почувства пронизваща болка, но тя в никакъв случай не го накара да промени плана си. Затова пък привлече вниманието на всички присъстващи в помещението. Хекс го подкрепи изругавайки, а по лицето на добрата лекарка се изписа „Лягай долу, голямо момче“… Само че Джон не беше склонен да се съгласи с това.
— Би ли ми дала халат, който да облека, за да се върна в къщата? — изписа той с ясното съзнание, че се беше сдобил с огромна ерекция, а не бе покрит с кой знае какво.
Разбира се, въпросът му предизвика доста възражения, но в крайна сметка доктор Джейн вдигна ръце и му обясни, че ако желае да се държи като идиот, тя не би могла да го спре. Кимна към Елена и тя изчезна за кратко, а после се върна с нещо пухкаво, което беше достатъчно голямо, че да го покрие… От раменете до средата на бедрата. И беше розово.