Но все пак щяха да са му от полза.
Леш заключи къщата, защити я, като използва блокираща магия, и се запъти към гаража. Отвори багажника на мерцедеса, вдигна покрития с мокет панел, извади пакета с кокаин и здраво смръкна, преди да се настани зад волана.
Доброоооо утрооооо! Когато хорът на хаоса раздвижи кръвта му, той излезе на заден ход и бързо се отдалечи от квартала и насъбралите се полицейски коли и линейки, спрели пред отсрещната къща. През чиято дневна сега минаваше улицата.
Щом излезеше на магистралата, пътуването до центъра трябваше да му отнеме десет минути, но заради пиковия час бяха по-скоро двайсет и пет, макар че заради препускащото му съзнание имаше усещането, че е стоял неподвижно през цялото време.
Беше малко след девет часа, когато спря и паркира до един сребрист ван. Излезе от колата и благодари на бог за смъркането… Най-после се чувстваше изпълнен с някаква енергия. Бедата беше, че ако преобразяването му не завършеше бързо, той щеше да види сметката на пакета в багажника за дни. Именно по тази причина беше поискал въпросната среща, вместо да продължи да чака.
И най-изненадващо Рикардо Бенлоиз беше в офиса си съвсем навреме. Тъмночервеният мерцедес, в който обикновено го развозваха, бе спрян от другата страна на вана.
Леш се приближи към задния вход на художествената галерия и изчака до видеокамерата. Всъщност, въпреки нуждата от стока за лична консумация, би предпочел да изчака няколко дни до срещата, но трябваше да пренебрегне желанията си, тъй като в банята му имаше пласьори и му беше нужен продукт, който да разпространяват по улиците. А след това щеше да си създаде и войници.
Малкият кретен не беше губил време да запълни редиците, макар че не можеше да се каже колко от тях бяха оцелели след нападението на Братството. Не беше допускал, че някога ще се радва на смъртоносните умения на онези кучи синове.
Дори да не го искаше, на Леш му се налагаше да приеме, че момчето на Омега бързо ще подготви нова група от лесъри. И като се имаше предвид, че хлапето беше способен дилър, щеше да започне да изкарва и пари при първа възможност. А всичко това щеше да му даде не само ресурса, необходим в борбата с вампирите, но и да му позволи да погне и Леш.
Така че часовникът тиктакаше. Леш беше повече от убеден, че в този момент малкото лайно не би могло да си уреди среща с Бенлоиз, защото беше още дребна риба… Но колко дълго щеше да е така? Парите и интелигентността имаха значение. Ако Леш беше успял да провре крак през вратата, и друг щеше да го направи. Особено пък ако притежаваше специалните таланти на главен лесър. Ключалката се задейства с изщракване и един от служителите на Бенлоиз отвори вратата. Намръщи се като видя тоалета му в стил Лейди Гага, но бързо се стегна. Без съмнение се беше сблъсквал с много откачалки… При това не само покрай продажбата на дрога. Повечето художници бяха достатъчно смахнати.
— Къде ти е личната карта? — попита мъжът.
Леш размаха фалшивата си шофьорска книжка.
— Под носа ти, нещастнико.
Очевидно ламинираното картонче и познатият глас на Леш бяха достатъчни, защото само миг по-късно той беше допуснат вътре. Офисът на Бенлоиз се намираше на третия етаж в предната част на сградата и наподобяваше зала за боулинг, но без топките и кеглите — покрито с черни лакирани дъски пространство, завършващо с повдигната платформа, където беше разположено бюрото му. Бенлоиз седеше на подиума зад писалище от тиково дърво с размерите на микробус Линкълн.
Както при много мъже, на които им се налага да се повдигнат на пръсти, за да достигнат ръст от метър и седемдесет, всичко, което го заобикаляше, беше голямо.
Леш се приближи, а латиноамериканецът, който го наблюдаваше над сплетените си пръсти, заговори с изискания си и благ маниер.
— Много се зарадвах на обаждането ти, след като не успя да дойдеш на последната ни среща. Къде беше, приятелю?
— Семейни проблеми.
Бенлоиз се намръщи.
— Да, кръвните връзки често създават проблеми.
— Дори не можеш да си представиш колко си прав. — Леш се озърна из празната стая, набелязвайки скритите камери и врати… Които бяха на същите места като предишния път. — Първо, държа да те уверя, че бизнес отношенията ни остават приоритет номер едно за мен.