Спря, когато Куин се изправи от наведената си поза над парапета.
— О… здравей — каза Блей и мигом хвърли поглед назад, сякаш да се увери, че вратата, през която беше излязъл, е затворена.
Сакстън беше там вътре, помисли си Куин. Заспал сред чаршафите, които те бяха намачкали добре преди това.
— Тъкмо се канех да се прибирам — заяви Куин и посочи с палеца си през рамо. — Студено е, за да се стои прекалено дълго отвън.
Блей скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в пейзажа.
— Да. Хладно е.
След миг той пристъпи по-близо до парапета и ароматът на сапуна му проникна в ноздрите на Куин.
Никой от тях не помръдваше.
Преди да си тръгне, Куин прочисти гърло и буквално се хвърли от моста.
— Добре ли мина? Беше ли нежен с теб? — Боже, гласът му звучеше дрезгаво.
Блей пое дълбоко въздух. После кимна.
— Да. Беше добре. Беше… както трябва.
Куин отмести поглед от приятеля си и заизмерва разстоянието до намиращия се под него двор. Ако се хвърлеше с главата надолу върху плочките, може би щеше да успее да се отърве от образите им. Разбира се, мозъкът му щеше да се превърне в бъркани яйца, но защо пък това да беше нещо лошо?
Сакстън и Блей… Блей и Сакстън…
По дяволите, помисли си след дълго мълчане.
— Радвам се. Искам да си… щастлив.
Блей не отговори нищо на думите на Куин, а вместо това промърмори:
— Между другото, той ти е благодарен. За онова, което си сторил. Смята, че малко си прекалил, но… Каза, че тайно винаги си се държал рицарски.
О, да. Със сигурност. Рицар е второто му име. Какво ли би си помислил братовчед му, ако научеше, че иска да го извлече от къщата за прекрасната руса коса. А после да го просне върху чакъла до фонтана и да мине отгоре му с джипа си няколко пъти. Всъщност, мястото не беше подходящо. Би било по-добре да докара хамъра във фоайето и да го направи там.
Беше нужна наистина твърда повърхност… Като да начукваш котлет върху дъска.
„Той ти е братовчед, за бога“, напомни му едно тихо гласче. „И какво от това?“, отговори другото му, по-силно аз.
Преди напълно да откачи и да стигне до окончателно раздвоение на личността, той се отдръпна от парапета и от смъртоносните си мисли.
— По-добре да тръгвам. Ще излизам с Джон и Хекс.
— Слизам след десет минути. Само трябва да се облека.
Куин огледа красивото лице на приятеля си и имаше чувството, че тази червена коса му е напълно непозната, както и сините очи, устните, брадичката. Заради дългото им общо минало той искаше да каже нещо. Нещо, което да ги върне обратно там, където бяха преди. Но единственото, което му хрумна, беше… „Липсваш ми, толкова ми липсваш, че чак ме боли, но не знам как да стигна до теб, макар да се намираш точно пред мен“.
— Добре — каза Куин. — Ще се видим долу за Първото хранене.
— Добре.
Куин си наложи да се стегне и отиде до вратата на стаята си. Стисна здраво студената месингова брава, а гласът се разнесе от гърлото му ясно и силно:
— Блей.
— Да?
— Грижи се за себе си.
— Да. Ти също. — Сега гласът на Блей прозвуча така пресипнало, че почти пресекна. Защото „Грижи се за себе си“ бяха думите, които Куин произнасяше винаги, когато се разделяше с някого завинаги.
Куин се прибра в стаята си и хлопна вратата. С механични движения приготви кинжалите и пистолетите си и взе коженото си яке. Интересно, че едва успяваше да извика в паметта си как беше изгубил девствеността си. Спомняше си ясно жената, разбира се, но самото преживяване не беше оставило някакво неизличимо впечатление. Нито пък оргазмите, които беше изживявал оттогава и до които беше довеждал партньорките си. Просто много забавление, много стонове, много набелязани и превзети цели. Нищо повече от лесно за забравяне чукане.
Запъти се надолу към фоайето и осъзна, че ще помни първия път на Блей до края на живота си. От известно време двамата бяха започнали да се отдалечават един от друг, но сега… Крехката връзка, представляваща финала на техните отношения, тази все по-изтъняваща нишка, беше прекъсната.
Колко е ужасно, когато свободата изглежда повече като затвор, отколкото като светъл хоризонт.
Когато ботушите му стъпиха на мозаечния под, в главата му прозвуча „Запалка Бик“ на Джон Меленкамп, музика от старата школа. Макар винаги да бе харесвал тази песен, не я беше разбирал докрай.