Донякъде му се искаше това все още да е така.
„Животът продължава… Дълго след като тръпката от живеенето е отминала…“
В банята на Джон, Хекс стоеше под горещия душ с ръце върху гърдите си, и крака, стъпили здраво от двете страни на сифона. Силната струя удряше тила й, после обгръщаше раменете й и се стичаше надолу по гръбнака й.
Татуировката на Джон…
Дявол да го вземе…
Беше я направил в нейна памет… Беше сложил името й върху кожата си, така че тя винаги да бъде с него. В края на краищата нямаше нищо по-трайно от това… Именно по тази причина при брачните церемонии върху гърбовете на мъжете врязваха имената на жените им. Пръстенът може да бъде загубен. Листът хартия може да бъде накъсан или изгорен. Но кожата на гърба ти винаги е с теб.
Никога не беше давала и пет пари за жените с техните рокли, безкрайно дълги коси и лица, покрити с грим, както и за изисканите им маниери. Тези прояви на женственост винаги й бяха изглеждали като деклариране на слабост. Но сега, за един кратък миг осъзна, че им завижда за коприната и парфюмите. Каква ли гордост изпитваха, знаейки, че мъжете им ще носят доказателството за своята обвързаност върху телата си, докато са живи?
Джон щеше да бъде прекрасен хелрен… Боже… но какво щеше да прави с тази татуировка, когато решеше да се обвърже завинаги? Щеше да сложи името на жена си върху нея ли?
Тя не беше очарована от перспективата да владее горната част от гърба на Джон до края на живота му. Наистина. Ни най-малко. Защото това би я превърнало в себична кучка.
О, я почакай, нали точно такава е била винаги.
Наложи си да излезе от душкабината. Уви се в кърпа, заменяйки топлия влажен въздух в банята с хладината на стаята.
Спря в мига, когато мина през вратата. В другия край на спалнята покривалото на леглото беше опънато набързо и поставено горе-долу на мястото си. Коланите й с шипове лежаха в долния край. И за разлика от завивката, те бяха положени там с голяма грижовност. Тя се приближи и пръстите пробягаха по покрития с шипове метал. Джон ги беше запазил за нея… И инстинктът й подсказваше, че щеше да ги задържи даже и да не се беше върнала.
Няма що, прекрасно завещание.
Ако оставаше в къщата за през нощта, щеше да си ги сложи. Вместо това обаче, тя нахлузи кожените си панталони без коланите, събра оръжията и взе якето си в ръка. Заради това, че се беше правила на градинска скулптура под душа, беше пропуснала Първото хранене, така че се запъти право към събранието в кабинета на Рот. Всички братя, както Джон и неговите момчета, се бяха скупчили в боядисаното синьо и обзаведено във френски стил помещение… И почти всички, включително играещото ролята на очи куче Джордж тъпчеха наоколо.
Единственият отсъстващ беше Рот. Което бавеше нещата.
Очите й потърсиха Джон и погледът й се спря върху него, но след кратко кимване в нейна посока той продължи да се взира право напред, гледайки единствено към онези, които докато крачеха, попадаха в полезрението му. До него стоеше Тормент, висок и силен, и според емоционалните им решетки предполагаше, че бяха възстановили връзката си, а това означаваше страшно много за тях. Почувства се истински щастлива. Беше й ненавистна мисълта, че Джон ще остане сам, когато нея вече нямаше да я има, а Тормент беше бащата, от който се нуждаеше. Вишъс изруга грубо и угаси цигарата си.
— Дявол да го вземе, трябва да тръгнем, дори Рот да го няма. Губим ценни часове от нощта.
Фюри вдигна рамене.
— Даде изрична заповед за това събрание.
Хекс беше склонна да вземе страната на Ви и ако се съдеше по начина, по който Джон се полюляваше напред-назад, не беше единствената.
— Вижте, вие останете, ако искате — каза тя рязко, — но аз тръгвам веднага.
Когато Джон и Тор погледнаха към нея, през съзнанието й премина възможно най-странната мисъл — това не бяха просто двама мъже, които се бяха съюзили, за да открият Леш, а като че ли тя беше едно цяло с тях. Но пък и те си имаха сметки за уреждане. Независимо дали ставаше дума за Обществото на лесърите или конкретно за Леш, и тримата таяха у себе си смъртоносен гняв.
Както винаги разумният Тормент се намеси и сложи край на напрежението.
— Добре, аз ще поема отговорността и ще издам заповед за тръгване. Очевидно срещата му от Другата страна още не е завършила и съм сигурен, че той не би искал да пропускаме нощта заради него.
Тор разпредели групите, а той самият се присъедини към Джон, Хекс, Зи и момчетата, които трябваше да отидат на адреса, на който беше регистрирана колата на онзи уличен състезател. Останалите членовете на Братството бяха разделени в две групи, които трябваше да наблюдават фермерската къща и парка на скейтбордистите. Само след минути всички слязоха долу, минаха през вестибюла и напуснаха къщата през входната врата. Един след друг изчезнаха в хладния въздух.