Джон им обърна гръб, взе химикалката и започна да пише. Когато им подаде написаното, сенките се наведоха напред.
„Отлично сте наясно какво става. Стига сме си губили времето взаимно.“
Трез се засмя и дори Ай Ем се усмихна.
— Да, можем да разчетем чувствата ти. Просто реших, че ще имаш желание да обясниш. — Когато Джон поклати глава, Трез кимна. — Добре, разбирам и трябва да призная, че уважавам нежеланието ти да се говорят празни приказки. Кой друг знае, че имаш лични мотиви?
Джон отново написа нещо в бележника.
„Вероятно Рив, като се има предвид, че е симпат. Куин и Блей. Но никой от братята.“
Ай Ем се намеси.
— Татуировката, която току-що си си направил… с нея ли е свързана? — Джон се изненада за кратко, но после реши, че или успяват да подушат прясното мастило, или чувстват вибрациите на отмиращата болка. Бързо надраска отговора.
„Това не е ваша работа.“
— Добре, това го приемам — заяви Трез. — Чуй ме… Без да се обиждаш, но защо не можеш да се довериш на братята? Притесняваш се как ще приемат факта, че тя е симпат ли? Защото нямат проблем с Ривендж.
„Мисли с главата си. Разкрия ли се пред тях и обединим ли усилията си, за да я открием, всички ще очакват церемония по обвързването ни, когато се върне. Не мисля, че това ще й допадне. Ами ако е мъртва? Не искам да се взират в мен през масата по време на хранене и да се чудят кога ще се обеся в банята.“
Трез избухна в смях.
— Не мога да оспоря логиката ти.
„Така че имам нужда от съдействието ви. Помогнете ми да й помогна.“
Двете сенки се спогледаха и останаха смълчани задълго, а Джон реши, че провеждат безмълвен разговор един с друг.
След известно време насочиха вниманието си обратно към него и както винаги Трез беше този, който заговори.
— Ами… След като ти беше така любезен да си откровен с нас, ще ти отвърнем със същото. Този разговор ни поставя в много трудна ситуация. Отношенията ни с Ривендж са много близки, както знаеш. И той е въвлечен във всичко това лично, също като теб. — Джон се чудеше как да намери изход от ситуацията, когато Трез рече: — Но ще ти кажем… Никой от нас не знае нищо за нея. Нямаме представа къде е.
Джон преглътна тежко и си каза, че новините са лоши.
— Да, лоши са. Или е мъртва… или я държат някъде. — Трез изруга. — Аз също мисля, че Леш я е отвлякъл. И съм напълно съгласен, че той се опитва да изкарва пари по улиците и това е единственият начин да стигнем до него. Моето предположение е, че използва хора за дилъри, преди да ги привлече към Обществото на лесърите и залагам всичко, че ще започне да ги въвежда официално възможно най-скоро. Ще иска да упражнява пълен контрол върху пласьорите си и единственият начин да го постигне, е, като ги превърне в лесъри. Колкото до най-вероятните места за търговия, в моловете винаги се продава добре. Същото важи и за гимназиите, макар че те може да са проблем за вас заради дневната светлина. Търговците от фургоните, продаващи храна в общинските строителни зони, също винаги купуваха от нас. Много стока се пласираше и в парка на скейтбордистите „Екстрийм“. Под мостовете също се продава по нещо, но купувачите са главно бездомници, така че приходите от тях са минимални и едва ли биха заинтересували Леш.
Джон кимна и си помисли, че именно това беше информацията, за която бе дошъл.
„Ами доставчиците?“ — написа той. — „Ако Леш се надява да заеме мястото на Рив, няма ли да влезе във връзка с тях?“
— Да. Най-големият в града, Рикардо Бенлоиз, е доста трудно да бъде открит. — Трез хвърли поглед към брат си и последва ново мълчание. Когато Ай Ем кимна, Трез отново се обърна към Джон. — Добре. Ще се опитаме да ти набавим някаква информация за Бенлоиз или поне толкова, че да успееш да го проследиш при срещата му с Леш.
Джон заговори на езика на знаците, без да се замисли.
— Много ви благодаря.
Двамата кимнаха и Трез каза:
— Имам две условия. — Джон го подкани със знак да продължи. — Първо, не пазим тайни от Рив, така че ще му кажем за посещението ви. — Джон се намръщи, а Трез поклати глава. — Съжалявам, така стоят нещата.
— За нас е добре, че си решил да се разровиш надълбоко — намеси се Ай Ем. — Не че братята не го правят, но колкото повече са участващите в издирването, толкова повече шансове има тя.
На Джон това му беше ясно, но все пак искаше да запази нещата за себе си. Преди да успее да напише нещо, Трез продължи с условията си.