Последва покашляне и ругатни.
— Ако наистина е вътре, носът му вече е окапал заради вонята.
— Обадете се на парковата служба — нареди нечий плътен глас. — Някой трябва да разкара мъртвото животно оттам. Междувременно, нека огледаме района.
Чуха се стъпки. Малко по-късно една от колите потегли.
— Трябва да му видим сметката — прошепна Куин над рамото на Джон. — Вземи ножа, очисти го, а после да изчезваме оттук.
Джон поклати глава. Нямаше начин да изпусне жертвата си.
— Джон, няма да го взимаме с нас. Убий го, за да можем да се разкараме оттук.
Макар Куин да не можеше да види устните му, Джон произнесе:
— Забрави. Той е мой.
Нямаше начин да изпусне единствения им източник на информация. С ченгетата можеха да се справят ментално… Или физически, ако се стигнеше дотам.
Чу се шум от изваждането на нож от калъфа му.
— Съжалявам, Джон, но трябва да изчезнем оттук.
— Не! — изкрещя беззвучно през рамо Джон.
Куин стисна яката на Джон, който загуби равновесие и трябваше или да пусне гърлото на убиеца, или да отдели главата на мизерника от гръбначния стълб. И тъй като изваден от строя лесър не би могъл да говори, Джон го освободи от хватката си… и опря длан в циментовия под.
Нямаше да позволи на приятеля си да го спре. Хвърли се върху него, а наоколо настъпи пълен хаос. Докато се боричкаха за ножа, събориха много повече неща от една туба за бензин, а лесърът се освободи и се втурна към вратата. Ченгетата извадиха оръжията си, а убиецът заблъска по вратата… Следващият звук, откроил се сред цялата врява, беше от изстрел. Чиято мишена беше нещо метално.
Полицаите бяха стреляли по катинара.
От позицията си на пода Джон плъзна ръка към кръста си и едновременно с това се завъртя на колене. Двамата с Куин хвърлиха ножовете си в пълен синхрон, а остриетата им завършиха пътя си в другия край на тясната барака. Проникването беше станало с такава сила, че макар ножовете да бяха пронизали отзад тялото на убиеца, между плешките, очевидно поне единият от тях беше улучил точното място. Придружен от ярка светлина и оглушителен гръм, лесърът се озова обратно при създателя си, оставяйки след себе си единствено воняща струя дим… И дупка с размерите на хладилник във вратата на бараката. Заради високото ниво на адреналина нито Джон, нито Куин можеха да се дематериализират, така че двамата скочиха на крака, прилепиха се от двете страни на отвора и застанаха неподвижно, а през него едно след друго се появиха дулата на пистолети. Последвани от ръцете, които ги държаха.
После изникнаха глави и рамене. И фенерчета.
За щастие, двете ченгета влязоха вътре.
— Ей, ципът ти е отворен.
Ченгетата се завъртяха към шегобиеца Куин, а Джон извади от кобурите двата си зигзауера и с бързо движение ги удари по главите. Пред погледите на супер тренираните колдуелски полицаи се появиха звезди и те се свлякоха на пода.
Точно в този миг пристигна Блей с хамъра. Джон прескочи лежащите на пода и бързо се втурна към джипа, последван от Куин, чиито неизменни ботуши „Ню рок“ разтърсваха земята при всяка крачка. Джон се запъти към предната врата, която Блей беше отворил, хвана дръжката и се хвърли вътре, а Куин се плъзна на задната седалка.
Блей натисна газта до дупка и потегли бързо, а Джон беше доволен, че им се беше наложило да се справят само с една двойка полицаи. Макар да беше повече от сигурен, че другите двама униформени щяха да се появят на мястото възможно най-скоро.
Движеха се на север по посока на магистралата и Джон се прехвърли на задната седалка… И отново се вкопчи в гърлото на Куин. Върнаха се към предишното си занимание, а Блей изкрещя от предната седалка:
— Какво ви става на вас двамата?
Нямаше време за отговори. Джон беше зает да стиска, а Куин се опитваше да му посини окото… и успяваше.
Като се движеха с над сто километра в час, прекосиха центъра на града и излязоха от него. Имаше голяма вероятност някой от полицаите да бе дошъл на себе си и да бе успял да фокусира погледа си достатъчно, че да разчете регистрационния номер на хамъра, когато Блей беше дошъл за тях.
А боят на задната седалка продължаваше.
По-късно Джон щеше да осъзнае, че имаше само едно място, където Блей би могъл да ги закара…