Джон Матю не можеше да повярва, че лесърът не беше усетил присъствието им. Освен ако мръсникът не беше дефектен, би трябвало да е наясно, че къщата е пълна с вампири. Но не, след като влезе той просто се беше захванал с делата си и остави вратата отключена.
Първата задача при проникване в сграда беше да се извоюва контрол и в мига, когато Джон прекрачи прага, той подчини лесъра, като изви ръцете на негодника зад гърба му, притисна лицето му в покрития с плочки под и се настани върху него с цялата си тежест. Междувременно Рейдж продължи напред с изненадващо леки стъпки, а Ви и момчетата се втурнаха в кухнята откъм трапезарията. Претърсиха набързо първия етаж, а Джон почувства странно гъделичкане по гръбнака си… Сякаш по дължината му беше прекаран остър като бръснач нож. Озърна се наоколо, но не успя да определи причината за усещането, така че игнорира инстинкта си.
— Мазето — изсъска Рейдж.
Вишъс тръгна с него надолу.
С неговите момчета, останали да му пазят гърба, Джон можеше да съсредоточи вниманието си върху лесъра под себе си. Тази гадина беше прекалено кротка и спокойна. Дишаше, но това беше всичко.
Дали се беше ударил в нещо, падайки на пода? Кървеше ли? Обикновено се съпротивляваха. Например ритаха туби за бензин.
Докато го оглеждаше за признаци на кървене или други наранявания, Джон накланяше само главата си, без да дава възможност на убиеца да се освободи. Хвана го за косата и дръпна… Откри нещо, което със сигурност не беше негово дело. От лявата страна на шията на убиеца имаше две убождания, оградени от синина, причинена от силно смучене.
Куин се приближи и коленичи.
— Кой се е трудил върху вената ти?
Лесърът не отговори, а в този момент Ви и Рейдж се дематериализираха от мазето и се запътиха към втория етаж.
Докато братята се движеха тихо из къщата, Куин сграбчи челюстта на убиеца.
— Търсим една жена. И можеш да облекчиш положението си, като ни кажеш къде е.
Лесърът се намръщи… И бавно вдигна очи нагоре.
Това беше всичко, което искаше Джон.
Скочи напред, хвана дланта на Блей и я дръпна надолу към убиеца. След като лесърът премина от едни ръце в други, Джон се изправи и хукна през трапезарията към антрето. Стълбището беше широко и покрито с килим, което означаваше, че му се предоставя идеална възможност да взима по три стъпала наведнъж. Колкото по-високо стигаше, толкова по-силно крещяха инстинктите му.
Хекс беше в къщата.
Точно стигна до горната площадка, когато пред него се появиха Ви и Рейдж и блокираха пътя му.
— Къщата е празна…
Джон прекъсна Рейдж.
— Тя е тук. Някъде тук е. Знам го.
Рейдж го хвана за ръката.
— Да слезем долу и да разпитаме убиеца. Така ще открием повече…
— Не! Тя е тук!
Ви пристъпи към Джон, а диамантените му очи блестяха.
— Чуй ме, синко. По-добре е да се върнеш долу.
Джон присви очи. Те не просто искаха да слезе долу. Не го искаха тук, горе.
— Какво намерихте?
Никой не отговори.
— Открили сте нещо!
Откъсна се от тях и чу как Рейдж изруга, а Ви се хвърли и застана пред една от вратите.
Гласът на Холивуд прозвуча глухо.
— Не, Ви, пусни го… Той вече мрази Леш до дъното на душата си.
Очите на Ви просветнаха, сякаш беше готов да спори, но после извади ръчно свита цигара от якето си и отстъпи встрани, изругавайки. Джон почувства силно напрежение в тила си, когато влетя през вратата и спря на място зашеметен. Тъгата в помещението представляваше осезаема бариера, през която трябваше да премине и тялото му проникна през ледената стена на разрухата само защото наложи на краката си да се движат.
Тя е била държана тук.
Хекс е била държана тук… И наранявана.
Устните му се разтвориха и той поех дъх през устата си, докато очите му проследяваха драскотините по стените. Бяха безброй, наред с черните петна… И засъхналата кръв.
Която беше наситено червена.
Джон се приближи до стената и прокара пръсти по една цепнатина, която беше толкова дълбока, че коприненият тапет беше открил летвите и гипса отдолу. Дишането му се насече и учести, докато се движеше из стаята. На леглото цареше пълен хаос, възглавниците бяха разхвърляни по пода, а завивката беше усукана на кълбо…