Очевидно една част от долния етаж току-що беше пребоядисана в лесърски десен.
Беше изненадана, че братята бяха решили да откъснат крайниците на мръсника един по един, докато се намираха в къщата. Според чутото от нея, Бъч О’Нийл обикновено вдишваше убийците, за да им попречи да се върнат обратно при Омега. Но на долния етаж? Би се изненадала, ако беше останало нещо, което да може да бъде събрано с друго, освен с парцал за под.
А дали пък това не беше съобщение до Леш?
Силният шум от касапницата беше последван от продължителна тишина и после от звука на много стъпки. Сега, когато не беше останало нищо за убиване, те си тръгваха.
В гърдите й отново се надигна паника и усилията, които полагаше, за да се стегне, бяха почти физически… Но бог й беше свидетел, че нямаше да се предаде. В тази ситуация можеше да разчита само на себе си. Тя беше собственото си оръжие, съзнанието и тялото й бяха единствените неща, които Леш не можеше да й отнеме.
Ако ги изгубеше, все едно беше мъртва.
По дяволите, това не беше толкова важно. Но ако ги загубеше, нямаше да може да вземе Леш със себе си, когато напуснеше този свят.
Тази мисъл даде сили на Хекс да продължи напред. Тежката ситуация, в която се намираше, я принуждаваше да овладее емоциите си, които в противен случай биха помели здравия й разум. Блокира и заключи в себе си всички чувства, които бе изпитала, докато стоеше до Джон Матю.
На повърхността нямаше нищо.
Докато превключваше на бойна вълна, тя осъзна, че не бе чула нито пукот, нито бе видяла проблясък, което значеше, че не бяха пронизали лесъра. А при тази наситена миризма беше склонна да се обзаложи, че бяха оставили тялото.
Леш щеше да побеснее. Беше го чувала как говори с малкия тексасец и макар да би го отрекъл, беше привързан към мръсника. Трябваше да се възползва от тази негова слабост. Да подкладе яростта му още повече. Може би тогава нещо у него щеше да се пречупи…
Обгърната от настъпилата тишина и сладникавата воня, тя закрачи наоколо и се озова пред прозореца. Без да мисли за силовото поле, вдигна двете си ръце и се опря на рамката… Отскочи назад в очакване на болката, но вместо това почувства само гъделичкане.
Нещо в затвора й се беше променило…
Потискайки зараждащата се в нея надежда, тя отново внимателно доближи длани до преградата и я натисна. Трябваше да направи обективна оценка на ситуацията, но промяната беше очевидна и дори да не беше така съсредоточена, тя пак щеше да я забележи. Еластичната тъкан бе станала податлива. Това беше безспорен факт.
Въпросът беше защо. И дали би отслабнала още или това беше нещо, от което трябваше да се възползва на мига. Очите й обходиха прозореца. На пръв поглед нямаше нищо необичайно в затвора й и тя опря ръка в стъклото, за да се убеди още веднъж… Да, беше права. Дали Леш бе умрял? Или ранен?
В този момент пред къщата спря голям черен мерцедес и тя почувства, че кучият син е вътре. И дали причината беше, че е пил от вената й, или пък в това, че силовото поле отслабваше, но емоционалната му решетка беше кристално ясна за симпатската й същност. Той се чувстваше самотен. Разтревожен… И слаб. Я виж ти.
Това не съответстваше ли напълно на почувстваното от нея отслабване на блокадата? И също така обясняваше защо още не беше дошъл за нея. Ако беше на мястото на Леш и не се чувстваше особено силна, тя също би изчакала до изгрева, преди да влезе в къщата.
Или пък би отпрашила нанякъде, за да си осигури сериозно подкрепление.
Но нали за това бяха мобилните телефони? Когато мерцедесът напусна квартала и нямаше никакви признаци за завръщането му, тя отстъпи две крачки назад от прозореца. Напрегна бедра, приклекна в позиция за атака, сви дланите си в юмруци и наклони тялото си леко назад. Пое дълбоко въздух и…
Замахна с десния си юмрук, като вложи цялата сила в рамото си и удари преградата така силно, че ако беше челюстта на някой мъж, би се раздробила на парчета.
Магическата стена опари ръката й и из цялата стая се разляха вълни. Затворническата й килия затрептя, като че се възстановяваше след нараняване. Преди да е успяла да се върне в първоначалното си състояние, Хекс нанесе още един удар… Стъклото на прозореца от другата страна на бариерата се счупи. В първия момент тя замръзна на място от изненада… Но след като почувства въздушното течение по лицето си и погледна към кървящите кокалчета на ръката си за потвърждение, тя осъзна, че няма какво друго да е счупило прозореца.