Мили… боже.
Бързо обмисли различните възможности за бягство, като хвърли поглед през рамо към вратата, оставена отворена от Джон и братята. Последното, което искаше, бе да излезе навън, минавайки през къщата, защото не познаваше вътрешното разпределение и нямаше представа на какво може да се натъкне по пътя си. Но инстинктът й подсказа, че вероятно е прекалено слаба, за да се дематериализира… така че ако се опиташе да излезе навън през прозореца, не знаеше дали щеше да успее да изчезне във въздуха докато скача. А това означаваше, че ще се просне долу на улицата.
Отворената врата беше най-добрата й възможност. Щеше да използва тялото си вместо юмрук и ако се затичаше, щеше да приложи дори допълнителна сила. Обърна се и опря гръб в стената, а после пое дълбоко въздух… Спринтира през стаята, възглавничките на стъпалата й пружинираха върху пода, ръцете й ритмично се движеха покрай тялото.
Тя се блъсна с все сила в бариерата. Болката беше изпепеляваща, всяка клетка в тялото й гореше и я възпламеняваше цялата. Агонията я заслепи, а блокадата я задържа на мястото й, притискайки я в капана си и ограничавайки я, карайки я да се чувства като мъртва…
Но в следващия миг се получи пробив и собствената й тежест надделя над невидимите решетки на затвора й… Проклета да беше, ако не стигнеше до отсрещния край на спалнята.
Когато се освободи, тя се удари с такава сила в срещуположната стена на коридора, че сигурно свали пласт от боята с лицето и гърдите си, като се свлече на пода.
Със замаяна глава и замъглен поглед Хекс си наложи да се стегне. Беше пробила блокадата, но все още не беше свободна. Хвърли поглед назад и се загледа в трептенето на полето, което възвръщаше целостта си… Зачуди се дали Леш ще получи някакъв сигнал, че е напуснала затвора си.
Тръгвай… Веднага. Махай се… Бягай!
Надигна се от пода и пое по коридора, а после тръгна надолу по стълбите с нестабилна походка, като се клатушкаше и препъваше. Стигна до преддверието, а вонята от кръвта на лесъра я задуши и й се догади. Побърза да се отдалечи в обратната посока, но не заради миризмата. Обикновено влизаха и излизаха през задния вход и тъй като нямаше никакво време, тя трябваше да се съсредоточи и да намери друг път за навън. Входната врата в далечината пред нея беше масивна и богато украсена, със стъклени плоскости, вградени в метална решетка. Но бе заключена единствено с четири прости резета.
Беше като да вземеш захарна пръчка от дете.
Тя пристъпи до вратата, положи длан върху механизма и събра цялата си останала енергия. Първото… Второто… Третото… И накрая четвъртото.
Отвори широко вратата и единият й крак вече беше отвън, когато чу шум откъм кухнята.
По дяволите, Леш се беше върнал. Беше дошъл за нея.
След миг вече я нямаше, паниката й даде криле. Като се имаше предвид в какво състояние се намираше, знаеше, че няма да стигне далече и реши, че най-подходящото място да се скрие е нейното жилище. Поне там щеше да е в безопасност, преди да реши какво да предприеме по-нататък.
Хекс прие форма в покритата ниша, водеща към апартамента й и освободи медната ключалка със силата на мисълта си. Когато мина през вратата, лампите със сензор за движение осветиха боядисаният в бяло коридор, тя вдигна ръка, за да защити очите си и се запрепъва надолу по стълбите. Заключи вратата с мисълта си и продължи напред, като осъзнаваше смътно, че куца.
Заради сблъсъка със стената? Заради препъването по стълбите? Кого изобщо го беше грижа?
Тя се добра до спалнята си и се затвори вътре. Автоматичното осветление се включи и тя погледна към леглото. Чисти бели чаршафи. Възглавниците бяха подредени. Завивката беше гладко опъната.
Не успя да стигне до леглото. Коленете й се подкосиха и тя просто се строполи на земята.
Не потъна в сън, когато се озова на пода. Но това нямаше значение.
Припадъкът бездруго беше по-доброто решение.
Блейлок влезе отново в облицованата с кафяв камък къща заедно с Рейдж и Вишъс само двайсет минути след като я бяха напуснали заедно с Джон. Веднага щом го бяха закарали на сигурно място в имението, те се върнаха, за да претърсят къщата. Този път търсеха дреболии като лични карти, компютри, пари, наркотици — всичко, което би им дало някаква информация.