След като беше наблюдавал кървавата баня, устроена от Джон Матю, сега Блей обърна бегло внимание на резултатите от нея и незабавно започна да отваря шкафове и чекмеджета, когато влезе в кухнята. Вишъс се насочи към втория етаж, а Рейдж се зае с предната част на къщата.
— Входната врата е широко отворена — извика Рейдж.
Значи някой беше идвал тук, след като бяха извели Джон. Лесър? Малко вероятно, защото те никога не биха оставили мястото необезопасено. Може би крадец? Братята не бяха заключили кухненската врата, когато си тръгнаха, така че вероятно някой се беше самопоканил вътре.
Ако е бил човек, гледката, с която се е сблъскал, сигурно го е побъркала. Това обясняваше втурването навън през предната врата.
Блей извади оръжието си, в случай че в къщата все пак имаше някой и продължи да преравя наоколо със свободната си ръка. Откри два мобилни телефона в чекмеджето с ножовете, никой, от които не беше зареден, но Ви щеше да се справи с това. До телефона имаше и визитни картички, но всичките бяха на хора, вероятно използвани за ремонта на дома.
Захвана се с шкафовете под плота, но после се намръщи и погледна напред. Пред него стоеше купа със свежи ябълки. Хвърли поглед към печката и видя няколко домата. А също и франзела в хартиена опаковка.
Изправи се и отиде до хладилника. Мляко. Прясна пуйка, готова да бъде сготвена. Пушен канадски бекон.
Не приличаше на затворническа храна.
Блей погледна към тавана, откъдето се чуваха тежките стъпки на преминаващия от стая в стая Ви. После погледът му се плъзна из кухнята — от кашмирения халат, поставен върху табуретка, до медните тигани, подредени върху откритите рафтове и кафе машината, в която имаше готово кафе. Всичко беше марково и ново, подредено като за снимка в списание.
Това действително отговаряше на стандартите на Леш… Но се предполагаше, че лесърите не могат да се хранят. Освен ако не се отнасяше към Хекс като към кралица, което беше малко вероятно… Явно някой в тази къща си похапваше редовно.
Килерът се намираше непосредствено до кухнята и Блей прекрачи през останките на лесъра, за да огледа обзаведеното със стелажи помещение още веднъж. Консервите бяха достатъчно, че да стигнат на едно домакинство за цяла година. Точно се канеше да излезе, когато нещо на земята привлече вниманието му. Върху иначе лъскавия като огледало дървен под се виждаха едва забележими драскотини, които оформяха полумесец.
Ставите на Блей изпукаха, когато коленичи и избута настрани прахосмукачката. На пръв поглед между дървените плоскости нямаше пукнатини, но с бързо почукване с кокалчетата на ръката си той откри кухина. Извади ножа си и потропвайки с дръжката му, установи точните размери на скрития отвор, после с острието проникна в снадката между дъските. След като направи отвор, използва фенерчето си, за да погледне вътре. Торби за боклук. С цвят на лесърска кръв. Издърпа една навън и я отвори.
— Мили… боже.
Зад гърба му се появи Рейдж.
— Какво откри?
Блей пъхна ръка в торбата и я извади пълна със смачкани банкноти.
— Пари. Много пари.
— Вземи ги. Ви намери лаптоп, а един от прозорците на горния етаж е счупен. Преди беше здрав. Затворих входната врата, за да не привличаме вниманието на хората. — Той погледна часовника си. — Трябва да изчезваме, преди слънцето да е започнало да изгрява.
— Разбрано.
Блей взе торбите и остави дупката както си беше открита, като реши, че повече доказателства за проникването им щяха да направят нещата по-весели. Не че останките от лесъра не бяха достатъчни. Какво ли не би дал, за да можеше да зърне лицето на Леш, когато нещастникът се прибереше у дома.
Всички излязоха в градината, той и Рейдж се дематериализираха, а Ви върза на късо лексуса в гаража, за да го конфискува.
Разбира се, искаше им се да останат, за да видят кой ще се появи. Но приближаването на изгрева не подлежеше на преговори.
В имението на Братството Блей влезе във фоайето заедно с Рейдж, където ги очакваха цяла редица посрещачи. Всичко намерено беше предадено на Бъч, за да го отнесе в Дупката и веднага щом Блей успя да се освободи, изтича до спалнята на Джон на горния етаж. На почукването му беше отговорено с ръмжане и когато влезе вътре, завари Куин да седи до леглото. Нощната лампа до него оформяше жълта окръжност в мрака, която го осветяваше заедно с планината, намираща се под завивката.