— Така е. Това е самата истина.
— Ще ти я доведа — отговори Леш и се отдръпна от стената. — Във фермерската къща. Тази нощ. Само трябва да я преобразиш и ще имам онова, което ми е нужно.
— И аз не мога да ти го осигуря?
— Така ще ми го осигуриш. Приеми я в редиците ни и ще имам източника на кръв, който ми е нужен, за да ми дава сили.
— Значи казваш, че сега си слаб?
Да гори в ада дано, помисли си Леш. Беше очевидно, че сега е слаб. Омега умееше да чувства подобни неща и явно от известно време бе наясно със ситуацията. Когато Леш не отговори, Омега се понесе към него и се озоваха очи в очи.
— Никога не съм приемал жена.
— Не е нужно да е част от Обществото. Ще бъде само за мен.
— За теб.
— Не е нужно да излиза да се бие.
— И ти вече си избрал въпросната жена?
— Да. — Леш се изсмя кратко, като се замисли за Хекс и за вредите, които беше способна да причини. — Сигурен съм, че ще я харесаш.
— Толкова си убеден.
— Имам много добър вкус.
Червените пламъци на свещите наоколо потрепнаха, като че подухнати от течение.
Изведнъж Омега свали качулката си и прозрачното му призрачно лице беше изложено на показ. Чертите му бяха същите като тези на лицето от плът и кръв на Леш.
— Върни се там, откъдето дойде — произнесе Омега, вдигна зловещата си безплътна като дим ръка и погали лицето на Леш. После му обърна гръб. — Върни се там, откъдето дойде.
— Ще се срещнем при падането на нощта — настоя Леш. — Във фермерската къща.
— При падането на нощта.
— Ако предпочиташ, може и по-късно. Какво ще кажеш за един? Ще се видим тогава.
— Да, със сигурност ще ме видиш.
— Благодаря ти, татко.
Омега се понесе над пода, а качулката му сякаш сама се върна на мястото си. Една от плочите на стената се плъзна встрани.
Миг по-късно Леш вече беше сам.
Пое си дълбоко въздух, потърка лицето си и се озърна, хвърляйки поглед към червените пламъци и впечатляващите стени. Мястото наистина наподобяваше утроба.
Със силата на волята си той се откъсна от Дънд, за да се озове обратно в мърлявата селска къща, която бе използвал преди това. Когато се събуди в материалната си форма, той се отврати от факта, че лежи на канапе с безвкусна дамаска на есенни листа. А материята й беше като кучешка козина… И миришеше по същия начин. Особено ако проклетото псе се е въргаляло в мокър пепелник.
Надигна глава и повдигна ризата си чак до шията. Раните все още бяха там и се уголемяваха! Чувстваше се отвратително. Ръцете му трепереха, докато се опитваше да се изправи. Погледна телефона си. Нямаше съобщение на гласовата му поща от господин Д., нито пък обаждания от други лесъри. Но за това си имаше обяснение. Всички за всичко контактуваха с втория в командването, така че ако кучият син беше пострадал, Обществото на лесърите не би могло да се свърже с Леш.
Може би малкият тексасец беше прекалено добър като личен секретар.
Гладът накара Леш да се затътри в кухнята и да отвори вратата на хладилника. Беше празен. Имаше само кутия сода за хляб, която вероятно бе предназначена за почистване на дивана. Хлопна вратата, изпълнен с презрение към света и всички, които го населяваха… Макар че това беше следствие единствено от факта, че не го очакваха яйцата и беконът му.
А и мърлявата обстановка също допринасяше за лошото му настроение. Селската къща беше скорошна придобивка и той беше идвал тук само веднъж преди… Дори господин Д. не беше наясно, че тя е собственост на Обществото. Леш беше купил намиращия се под възбрана имот, защото щеше да им е нужно място, където да произвеждат дрогата, а съборетината имаше голямо мазе. Беше изненадващо, че собственикът, който и да е бил той, не бе успял да погасява ипотеката. Мястото беше една категория по-добро от външна тоалетна. А може би дори половин категория.
Запъти се към гаража и почувства истинско облекчение да се озове обратно в мерцедеса си… Макар да го вбесяваше факта, че му се налага да мине през „Мак Драйв“, за да си купи хамбургер и кафе. Дори щеше да му се наложи да чака на опашка наред с шофьори на камиони и майки в миниванове.
Докато стигна до облицованата с кафяв камък къща, настроението му продължаваше да спада до ниво на сериен убиец… само за да се срине окончателно до точката на замръзване, когато спря пред гаража. Вратата все още зееше отворена, но лексусът го нямаше. Паркира мерцедеса и затвори гаража с дистанционното управление. Градината изглеждаше непокътната, но той подуши миризмата на лесъра в мига, когато… Спря на терасата, а погледът му се насочи към втория етаж. О, боже… Паниката го изпълни с енергия и Леш се затича с всичка сила, изкачи задните стълби на един дъх и влетя през вратата… Мокасините му се хлъзнаха, когато се закова на място при вида на касапницата. Мили… Боже… Кухнята му.