Когато не последва отговор, доктор Джейн изтълкува мълчанието й правилно и попита:
— Има ли вероятност да си бременна?
О… боже!
Циклите на симпатите бяха странни и непредвидими, а тя беше така замаяна от случващото се, че дори не беше помислила за последствията.
В този миг тя презря факта, че е жена. Наистина го презря.
— Не знам.
Доктор Джейн кимна веднъж.
— Как може да бъде установено?
Хекс поклати глава.
— Няма начин да съм. Тялото ми изтърпя прекалено много.
— Нека направя прегледа. Само за да сме сигурни, че няма наранявания, които не могат да бъдат установени чрез напипване. И после бих искала да те отведа в имението на Братството за преглед с ултразвук. Забелязах, че изпитваш болка, докато опипвах корема ти. Помолих Вишъс да дойде с кола. Ще бъде тук всеки миг.
Хекс едва чуваше думите й. Беше прекалено заета да си припомня изминалите седмици. Беше прекарала деня преди отвличането й с Джон. Този последен път. Може би… Ако беше бременна, напълно отказваше да приеме, че това може да има нещо общо с Леш. Би било прекалено жестоко. Наистина прекалено жестоко. А и може би имаше друга причина за кървенето. Като например спонтанен аборт, отбеляза услужливо съзнанието й.
— Направи го — каза Хекс. — Но нека е бързо. Не понасям лесно такива неща и ще откача, ако продължи повече от няколко минути.
— Ще бъда бърза.
Когато Хекс затвори очи, подготвяйки се за прегледа, в главата й се занизаха различни образи като отделни кадри от филм. Първи кадър: тялото й лежи върху маса от неръждаема стомана в покрито с плочки помещение. Втори кадър: китките и глезените й са завързани. Трети кадър: зловещ на вид човешки лекар се доближава към нея. Четвърти кадър: към лицето й е насочена видеокамера и се движи надолу. Пети кадър: над нея проблясва скалпел, отразяващ светлината, идваща отгоре…
Щрак. Щрак.
Тя отвори рязко очи при звука, защото не беше сигурна дали чутото е в главата й или идващ от стаята звук. Второто. Доктор Джейн си беше сложила латексови ръкавици.
— Ще бъда внимателна — обеща Джейн.
Което, разбира се, бе много относително казано.
Хекс сграбчи чаршафите в шепи и почувства спазъм в мускулите от вътрешната страна на бедрата си и цялото й тяло се напрегна. Хубавото беше, че това поне спря треперенето.
— Ще се радвам, ако действаш бързо.
— Хекс… Искам да гледаш към мен. Хайде.
Погледът на Хекс започна да блуждае наоколо.
— Какво?
— Гледай ме право в очите. Ето тук. — Лекарката посочи към лицето си. — Право в очите. Не отмествай поглед от лицето ми и знай, че и аз е трябвало да изтърпя подобни прегледи. Знам какво върша не само защото съм била обучавана да го правя.
Хекс си наложи да се концентрира и… това наистина помогна. Зелените очи срещу нея й помогнаха.
— Ще го почувстваш.
— Моля?
Хекс прочисти гърло.
— Ако съм… бременна, ще го почувстваш.
— Как?
— Когато… Ще бъде релефно. Отвътре. Няма… — Тя си пое леко въздух, припомняйки си какво казваха симпатите. — Стените няма да са гладки.
Доктор Джейн дори не мигна.
— Ясно. Готова ли си?
Не.
— Да.
Когато свършиха, Хекс беше облята в студена пот, а болката от счупеното ребро беше нетърпима, докато дишаше учестено.
— Кажи ми — произнесе дрезгаво.
23.
— Казвам ти… Елиаху е жив… Елиаху Ратбун е жив.
Грег Уин се взираше през прозореца на стаята си в имението Ратбун към пословичния за Южна Каролина испански мъх. На лунната светлина той изглеждаше зловещо като сянка, хвърляна от невидим предмет… Или тяло.
— Грег, чу ли ме?
След като разтърка сънените си очи, той хвърли поглед през рамо към младата си сексапилна водеща. Холи Флийт тъкмо беше влязла в стаята, а дългата й руса коса беше прибрана назад и разкриваше негримираното й лице. Очите й в действителност не бяха толкова големи и впечатляващи без изкуствените мигли и лъскавите сенки, които носеше пред камерата. Но розовият й копринен халат не успяваше да прикрие пищните й гърди.
И тя цялата вибрираше, сякаш вътрешният й камертон бе задействан от мощен източник на звук.
— Сигурно си наясно — заговори провлечено Грег, — че той е умрял преди сто и петдесет години.