Грег се намръщи и опря глава в стъклото. Самотната фигура пристъпи под лунната светлина… и изчезна във въздуха.
— Защото току-що правих секс с него — отговори Холи. — Правих секс с Елиаху Ратбун.
24.
В коридора пред стаята на Хекс Джон беше на път да протрие каменния под. Крачеше напред-назад. Напред-назад. Не чуваше абсолютно нищо през вратата.
Което вероятно беше добре. Липсата на крясъци и ругатни може би значеше, че прегледът на доктор Джейн не е чак толкова болезнен. Беше написал съобщение на Ривендж и го беше уведомил, че е открил Хекс и ще се опитат да я отведат в имението. Но не спомена за сутеренното й жилище. Очевидно тя искаше да запази съществуването му за себе си. Ако Рив знаеше за него, той щеше да настоява да дойдат тук, след като не я бяха открили в ловната хижа.
Погледна часовника си, отново прокара пръсти през косата си и се зачуди как обвързаните мъже като Рот, Рейдж и Зи понасяха такива неща… За бога, та Зи трябваше да гледа как Бела ражда. Как, по дяволите… Вратата се отвори и той се обърна рязко, а обувките му проскърцаха на пода.
Доктор Джейн изглеждаше сериозна.
— Съгласи се да дойде в имението. Ви трябва да ни чака отвън с ескалейда… Би ли проверил дали вече е тук?
Джон изписа:
— Тя добре ли е?
— Преживяла е много. Иди да провериш дали колата е отвън. И ще се наложи да я пренесеш. Става ли? Не искам да ходи, но няма да използваме носилка, за да не предизвикаме суматоха на улицата.
Джон не се забави и секунда, а се втурна навън. Джипът беше паркиран до бордюра с угасени светлини, но с включен двигател. Зад волана проблесна оранжева светлинка, когато Ви дръпна от ръчно свитата си цигара. Братът свали стъклото.
— Ще я вземем ли с нас?
Джон кимна веднъж и се втурна обратно вътре. Когато стигна до вратата на стаята, тя беше затворена и той почука леко.
— Една минута — отговори доктор Джейн, а гласът й прозвуча приглушено, а след малко извика: — Влез.
Той отвори вратата и завари Хекс да лежи на една страна. Беше увита с голяма кърпа, а от глава до пети я покриваше нов чаршаф.
Боже… Искаше му се кожата й да се откроява малко повече от белия чаршаф. Джон се приближи и си помисли колко странно беше всичко това. Преди никога не беше възприемал себе си като по-висок от нея. Сега се извисяваше над нея и то не само защото тя лежеше.
— Ще те вдигна на ръце — изписа той с ръце, като в същото време произнасяше думите с устни.
Очите й се приковаха в неговите, после тя кимна и се опита да седне. Той се наведе и прекъсна неуспешните й опити, като я подхвана. Беше много по-лека, отколкото би трябвало.
Когато се изправи, доктор Джейн бързо сгъна завивките на леглото и посочи към вратата.
Тялото на Хекс беше напрегнато, а това й костваше енергия и той искаше да й каже да се отпусне, но дори да притежаваше глас, молбата му би била безсмислена. Тя не беше от типа жени, които допускаха да бъдат носени при каквито и да било обстоятелства. От никого. Или поне… в нормална ситуация.
Коридорът му се стори безкрайно дълъг, а трите метра между външната врата и бордюра му се видяха двойно повече. Ви скочи иззад волана и отвори задната врата.
— Може да легне тук. Постлах одеяла преди да тръгна.
Джон кимна и се наведе, за да я положи върху меката купчина, направена специално за нея. Тя вдигна ръка и стисна рамото му.
— Остани с мен. Моля те.
Той замръзна на място за миг… А после пристъпи вътре, без да я пуска. Струваше им известни усилия да се наместят… Но накрая той успя да настани и двама им, като седна със сгънати колене, върху които се настани тя, сгушена до гърдите му.
Вратите се затвориха и двигателят изрева. Зад някои от тъмните прозорци светнаха лампи, но те отпрашиха с висока скорост към покрайнините на града.
Хекс започна да трепери, а Джон я притисна още по-силно, като се опитваше да й предаде от собствената си топлина. И може би успя, защото само миг по-късно тя лежеше с глава, опряна на гърдите му, а гърчовете й се успокоиха.
Боже… Беше я желал в обятията си така дълго. Беше си го представял и беше разигравал различни сценарии.
Но този не беше един от тях.
Той си пое дълбоко дъх, като се готвеше да въздъхне… И почувства собствения си аромат. На силни подправки. Така ухаеха братята, когато бяха около своите жени. Това означаваше, че тялото му отвръща на емоциите му и вече нямаше връщане назад.