Той я потупа леко по ръката и произнесе с устни „Доктор Джейн“. Хекс кимна. Джон се втурна към вратата на кабинета като обезумял. Когато се озова в коридора, беше заобиколен от безброй разтревожени лица с доктор Джейн най-отпред в групата.
— Готова ли е за мен?
Когато Джон отстъпи встрани и започна да жестикулира нетърпеливо, лекарката се отправи към вратата. Той обаче я спря. С гръб към Хекс изписа с пръсти:
— Тя е ранена някъде. Кърви.
Доктор Джейн положи ръка на рамото му и го премести, така че да сменят местата си.
— Знам. Защо не изчакаш отвън? Ще се погрижа за нея. Елена? Имаш ли нещо против да влезеш с мен? Ще ми е нужна помощ.
Съпругата на Ривендж влезе в кабинета и над главата на лекарката Джон я проследи с поглед как отива до умивалника, където започна да мие ръцете си.
— Защо не ти асистира Вишъс? — изписа той.
— Само ще направим преглед с ултразвук, за да се уверим, че всичко е наред. Няма да я оперирам. — Доктор Джейн му отправи чисто професионална усмивка… което беше странно плашещо.
И после вратата се затвори под носа му. Погледна към останалите. Всички мъже бяха изгонени в коридора. Вътре при нея имаше само жени. Мислите му запрепускаха бясно и не му отне много време, преди да стигне до заключение, което просто не можеше да е вярно.
Нечия тежка ръка се стовари върху рамото му, а гласът на Ви беше тих.
— Не, трябва да останеш тук, отвън, Джон. Пусни я!
Именно тогава осъзна, че ръката му държеше здраво дръжката на вратата. Погледна надолу и си нареди да я пусне… Наложи му се да си повтори командата два пъти, преди дланта му да пусне бравата.
Вече нямаше писъци. Не се чуваха никакви звуци.
Той чакаше. И чакаше. Закрачи напред-назад и продължи да чака. Вишъс запали нова ръчно свита цигара. Блей се присъедини към него, като запали своя „Дънхил“. Куин барабанеше по бедрото си. Рот потупваше главата на Джордж, докато голдън ретривърът наблюдаваше Джон с добродушните си кафяви очи.
Най-накрая доктор Джейн показа глава през вратата и погледна към хелрена си.
— Нужен си ми.
Вишъс угаси цигарата в подметката на ботуша си и тикна фаса в задния си джоб.
— За операция ли?
— Да.
— Ще отида да се преоблека.
Мъжът се затича към съблекалнята, а погледът на доктор Джейн срещна този на Джон.
— Ще се погрижа за нея добре…
— Какво не е наред? Защо кърви? — изписа той.
— Ще се погрижа за нея.
И после вратата отново се затвори.
Когато Ви се върна, все така изглеждаше като истински воин, макар и без кожените си дрехи, и Джон се помоли да е толкова добър в операционната, колкото и на бойното поле.
Очите му, подобни на диаманти, проблеснаха и той потупа Джон по рамото, преди да изчезне зад вратата на кабинета… Който очевидно в момента изпълняваше ролята на спешно отделение.
Вратата се затвори и на Джон му се прииска самият той да закрещи. Вместо това продължи да крачи напред-назад по коридора. По някое време останалите се отправиха към намиращата се наблизо учебна стая, но той не беше в състояние да отиде и да им прави компания. При всяко преминаване покрай затворената за него врата увеличаваше все повече периметъра на обиколките си, докато накрая не стигна до изхода на паркинга и после обратно до съблекалнята. Дългите му крака сякаш изяждаха разстоянието, като превръщаха петдесетте метра в някакви си сантиметри. Или поне на него му се струваше така.
На може би петата му обиколка, докато се движеше към съблекалнята, Джон се завъртя и се озова пред стъклената врата на офиса. Гледката на бюрото, шкафовете за документи и компютъра му се стори толкова позната, че го накара да почувства странно спокойствие. Но това не трая дълго, когато се приближи. С периферното си зрение забеляза пукнатините в бетонената стена отсреща, които тръгваха от една точка и се разпространяваха подобно на мрежа на паяк. Спомняше си нощта, в която се бяха появили. Онази ужасяваща нощ. Двамата с Тор седяха заедно в офиса. Джон подготвяше уроците си, а братът се беше опитвал да запази спокойствие, докато звънеше безуспешно у дома. Уелси не отговаряше и се включваше гласовата поща на телефона й, а напрежението се засилваше все повече… докато не се появи Рот с братята зад гърба си.