— Какво правите там вътре, по дяволите? — Гласът на Рив от другата страна на вратата прекъсна мига, но не го унищожи.
Нищо не би могло да стори това, помисли си Джон и се изправи на крака.
— Влизай, задник такъв — троснато извика Хекс.
В мига, в който мъжът пристъпи в стаята, Джон почувства промяната във въздуха и знаеше, че докато двамата се гледат смълчани, комуникират телепатично. Тръгна към вратата, за да ги остави насаме, и точно преди да излезе, Хекс попита:
— Ще се върнеш ли?
В началото си помисли, че говори на Рив, но другият вампир го хвана за рамото и го спря.
— Приятелю, ще се върнеш ли?
Джон хвърли поглед към леглото. Беше забравил бележника и химикалката си на малката масичка и затова само кимна.
— Скоро ли? — попита Хекс. — Защото не се чувствам уморена и искам да науча езика на знаците.
Джон кимна отново и после за довиждане удари юмрука си в този на Рив, а сетне се запъти обратно към операционната.
Докато минаваше покрай празната маса, той се зарадва, че Ви беше свършил с почистването и не беше наоколо. Защото и животът му да зависеше от това, Джон не би могъл да скрие усмивката на лицето си.
Блей вървеше мълчаливо заедно с Куин през тунела, свързващ тренировъчния център и фоайето на къщата. Звукът от стъпките на двамата се сливаше, но това беше всичко. Нито той, нито Куин казаха нещо. Нито се докосваха. По какъвто и да било начин.
В миналото, преди да направи голямото си признание и преди нещата между тях да се прецакат, Блей просто щеше да попита Куин какво се върти в главата му, защото очевидно нещо го тревожеше. Но това, което някога би било обикновен въпрос, сега би изглеждало като натрапчива намеса.
Когато минаха през скритата врата под главното стълбище, Блей установи, че се ужасява от предстоящата част на нощта. Не оставаше още много от нея, но два часа могат да изглеждат като цяла вечност при подходящите обстоятелства. Или погрешните в неговия случай.
— Лейла сигурно ни очаква — подхвърли Куин и се насочи към основата на стълбите.
О… Страхотно. Точно от това имаше нужда. След като бе видял как Избраницата изпива с очи Куин, изобщо не беше в настроение да понесе свенливото й влюбване. Особено тази вечер. Това, че едва не бяха изгубили Хекс, го беше направило особено чувствителен.
— Идваш ли? — попита Куин и така силно сбърчи чело, че пиърсинга на лявата му вежда помръдна.
Блей плъзна поглед към халката върху плътната му долна устна.
— Блей? Добре ли си? Виж, мисля, че имаш нужда да се нахраниш, приятелче. Напоследък много ни се събра.
Приятелче… Боже, мразеше тази дума! Но наистина беше време да се стегне.
— Да. Разбира се.
Куин го погледна някак странно.
— Моята или твоята спалня?
Блей се засмя рязко и пое нагоре по стълбите.
— Всъщност има ли значение?
— Не.
— Именно.
Когато стигнаха до втория етаж, те отминаха кабинета на Рот, чиито врати бяха затворени, и се запътиха към коридора със статуите. Спалнята на Куин беше първата по пътя им, но Блей продължи напред, като реши, че този път нещата щяха да се случат на негова територия и по неговите правила. Отвори широко вратата и я остави така, като пренебрегна изщракването, когато Куин я затвори след тях.
В банята Блей отиде до мивката, пусна водата и се наведе, за да наплиска лицето си. Точно се подсушаваше, когато долови аромат на канела и разбра, че Лейла е пристигнала. Опря длани в мрамора, наведе се напред и отпусна глава надолу. Чуваше гласовете им да се сливат отвън в стаята му.
Хвърли кърпата на земята и се обърна, за да се изправи лице в лице с очакващото го. Куин седеше на леглото, с гръб, опрян в таблата, и с кръстосани крака. Беше преплел пръсти върху масивния си гръден кош и се усмихваше на Избраницата. Лейла стоеше до него с поруменяло лице и очи, забити в пода, като кършеше неловко пред себе си изящните си ръце.
Когато Блей влезе, двамата погледнаха към него. Изражението на Лейла не се промени. Това на Куин обаче стана напрегнато.
— Кой ще бъде първи? — попита Блей, докато се приближаваше към тях.
— Ти — промърмори Куин.
Блей нямаше намерение да се присъединява към него на леглото, така че отиде до дивана и седна в единия му край. Лейла пристъпи към него и коленичи.