— Господарю — обърна се към него и поднесе китката си.
Куин включи телевизора и започна да сменя каналите. Спря се на един спортен канал, където предаваха финалната среща от шампионата по бойни изкуства — Хюз срещу Пен.
— Господарю? — повтори Лейла.
— Извини ме. — Блей се наведе и пое фината й ръка в огромната си длан, като я държеше здраво, но без да стиска прекалено. — Благодаря ти за твоя дар.
Впи зъбите си възможно най-нежно и потрепна, когато тя подскочи леко. Би отдръпнал зъбите си от нея, за да се извини, по това би означавало да се наложи да пробие вената й още веднъж.
Докато се хранеше, очите му се насочиха към леглото. Куин беше напълно погълнат от битката на екрана, а дясната му длан се стегна в юмрук.
— Браво, супер — изръмжа полугласно. — Ей за това става дума!
Блей се съсредоточи върху онова, което вършеше и приключи бързо. Когато се откъсна от Лейла, той погледна към красивото й лице.
— Беше много мила, както винаги.
Усмивката й беше сияйна.
— Господарю… Както винаги, за мен е удоволствие да ви служа.
Той протегна ръка, за да й помогне да стане, впечатлен от вродената й грация. И силата, дадена му от нея, беше наистина чудотворна. Той чувстваше как се изпълва с енергия. Съзнанието му се замъгли, за разлика от тялото, което беше напълно концентрирано върху току-що полученото.
Куин все още беше погълнат от битката, а кучешките му зъби бяха оголени, но не за Лейла, а заради губещия. Или заради печелещия. За когото и да е.
Лицето на Лейла придоби примирено изражение, чувство, което Блей много добре познаваше. Той се намръщи.
— Куин. Ще се храниш ли?
Разноцветните очи на Куин се задържаха върху екрана, докато съдията не обяви резултата от срещата, а после синият и зеленият му ирис се насочиха към Лейла. С чувствено движение той се отмести и направи място за нея.
— Ела тук, Избранице.
Трите думи, произнесени с присвити очи, подействаха на Блей като удар с юмрук… Бедата беше, че Куин не показваше специално отношение към Лейла. Той просто си беше такъв. Всеки негов дъх, всеки удар на сърцето му, всяко движение излъчваше неподправен сексапил.
Лейла явно също го почувства, защото ръцете й се засуетиха около робата, първо докоснаха колана, а после яката. Изведнъж Блей за първи път осъзна, че тя беше чисто гола под всички тези дипли.
Куин протегна ръка и дланта на Лейла потрепна, когато я положи в неговата.
— Студено ли ти е? — попита той и се поизправи. Под прилепналата тениска ясно се очертаха плочките на корема му.
Тя поклати глава, а Блей се запъти към банята, затвори вратата и пусна душа. Съблече се и се пъхна под струята в опит да забрави за случващото на леглото му. Постигна успех само дотолкова, че успя да изключи Лейла от картинката.
В съзнанието му се загнезди фантазия как с Куин са се изтегнали на леглото и устата на всеки е долепена до врата на другия, а кучешките им зъби пробиват кадифената кожа, телата…
Беше съвсем нормално мъжете да получат ерекция след хранене. Особено ако мислят за голи тела. И пенещият се сапун не можеше да промени това. Нито пък мисълта за онова, което би се случило, след като двамата впият зъби един в друг.
Блей опря едната си ръка в хлъзгавия мрамор, а с другата обгърна потръпващия си пенис. Последвалото действие беше бързо и задоволително като студена пица, не беше лошо, но нямаше нищо общо с истинско ястие.
Вторият опит не подобри ситуацията и той отказа на тялото си да му предложи трети. Защото, честно казано, му се струваше отвратително. Куин и Лейла вършеха, каквото вършеха, от другата страна на вратата, а той се държеше като нещастник под горещата струя. Излезе изпод душа, избърса се, сложи си халата и осъзна, че не си беше взел чисти дрехи, които да облече. Завъртя топката на вратата и се помоли двамата да не се бяха заели с нещо друго, след като ги беше оставил. Скрайб Върджин се оказа милостива. Устата на Куин се намираше на другата китка на Лейла и той получаваше онова, от което се нуждаеше. Дори Избраницата беше коленичила до него.
Нищо открито сексуално.
Изпълнилото го облекчение накара Блей да осъзнае колко раздразнителен беше станал… Не само в този случай, но по отношение на всичко, свързано с Куин. Това наистина не беше здравословно. За никого.
И ако погледнеше обективно, какво лошо имаше в начина, по който се чувстваше Куин? Не избираш кой те привлича… И кой не.