В апартамента беше тихо, чуваше се само далечен звук на течаща вода. Под душа е, досети се Фреди и занесе багажа в кухнята.
Беше се отнесла напълно сериозно съм молбата му да донесе храна, На идване бе купила картофена салата, туршия и тънки като хартия сандвичи от деликатесния магазин. Извади продуктите от сака и отвори хладилника, за да провери дали имаше безалкохолни напитки. Изборът се оказа скромен — бира и газирана вода. Установи също така, че кухнята на Ник се нуждае от мощна прахосмукачка.
Тон излезе от банята след няколко минути и я видя пред мивката с навити до лактите ръкави на пуловера. Ръцете й бяха потопени в гореща сапунена вода.
— Какво става тук? — попита Ник.
— Това място е истински позор за цивилизацията — обяви тя, без да се обръща. — Трябва да се срамуваш, че живееш като прасе. Събрах всички боклуци от хладилника в пластмасова торбичка и на тръгване иде ги изхвърля. Или още по-добре — ще ги заровя в земята. На твое място отдавна да съм го направила.
Той изсумтя недоволно и тръгна към кафеварката.
— Този под кога за последен път е виждал парцал?
— През септември 1990. — Ник се прозя, опитвайки се да се приспособи към сутрешната светлина и си наля солидна доза кафе. — Донесе ли нещо за хапване?
— На масата е.
Той погледна недоволно салатите и сандвичите.
— А къде е закуската?
— Вече е обяд — напомни му тя през зъби.
— Времето е относително понятие, Фред — обяви Ник и внимателно опита туршията.
Фреди шумно блъсна последната измита чиния при останалите на сушилката.
— Поне можеше да пораздигнеш. Как смяташ да работим в тази разтурия?
Настроението на Ник донякъде се бе подобрило от пикантния вкус на туршията, ето защо той реши да я успокои преди следващата хапка.
— Ако искаш да знаеш, чистя си апартамента всяка трета неделя от месеца. Независимо дали има нужда, или не.
Тя се извърна към него със свити на кръста юмруци.
— Този път предлагам да не чакаш толкова дълго. Веднага започвай да раздигаш. Не мога да работя а такава кочина. Навсякъде са разхвърляни дрехи и ноти, смърди на цигари, пепелниците са пълни и има поне два сантиметра прах.
Ник се облегна на стола и се ухили доволно. Фреди си беше прибрала косата назад, но няколко непокорни къдрици се бяха измъкнали от ластика и красиво падаха покрай лицето и. В очите й бушуваше ураган, устните й бяха недоволно свити. Приличаше на ядосана фея.
— Знаеш ли колко си сладка, Фред.
Сърдитите очи се присвиха.
— Знаеш ли колко мразя да ми говорят така.
— Аха. — Той се ухили още по-широко.
С хладно достойнство тя откъсна хартиена салфетка от рулото и си подсуши ръцете.
— Защо ме зяпаш така?
— Очаквам да избухнеш. Когато се цупиш ставаш още по-сладка.
Фреди реши да не се размеква.
— Наистина прекаляваш, Ник.
— Да, ама поне престана да ме командваш, както правиш с Брандън.
— Никога не съм командвала брат си.
Ник я заобиколи, за да вземе една от току-що измитите чаши за кафе.
— Как не. Признай си, хлапе. От малка обичаш да командваш.
— Нищо подобно.
Значи така, помисли си тя възмутено. Обичам да командвам и съм разглезена и сладка като розова пъпка. За да се увери, че напълно се владее, дълбоко си пое дъх.
— Внимавай, защото ще те цапна с нещо.
— Нямам нищо против — съгласи се Ник, докато й наливаше кафе. — Когато се нахвърляш върху мен, си също толкова сладка, както когато се цупиш.
Поради липса на по-подходящ предмет, тя го замери със смачканата на топка хартиена салфетка и го улучи по главата.
— Дойдох да работим, а не да ме обиждаш. Ако продължаваш в същия дух, просто ще си тръгна.
Той се задави от смях, когато тя профуча покрай него като буреносен облак. За пръв път, откакто бе пристигнала в Ню Йорк, имаше чувството, че в отношенията им нищо не се е променило. Големият батко си прави майтап с малката братовчедка. Още се смееше, когато я сграбчи за ръката и я обърна към себе си.
— Стига, Фред, не се нервирай толкова.
— Изобщо не съм нервна — успокои го тя и заби лакът в стомаха му.
Той се засмя.
— Ако искаше да усетя нещо, трябваше да вложиш в удара тежестта на тялото си.
Тя реши да го послуша, но от рязкото движение и двамата загубиха равновесие. Ник се засмя, докато се боричкаха, опитвайки се да не паднат и накрая тя се оказа притисната с гръб към хладилника, неговите ръце я стискаха за кръста, а нейните бяха на лактите му.
Смехът на Ник внезапно секна. Усещаше тялото й под себе си — бе толкова мека, нежна и дребничка. Дълбоките очи срещу него бяха широко отворени и горяха от гняв. Погледна нацупените устни — така сладки и сочни.