Тялото й омекна и тя бавно осъзна промяната. Точно за това бе копняла — Ник да я прегърне така, както един мъж би прегърнал една жена. Когато осъзна какво се е случило, в главата й избухна ярка светлина. Подчини се на инстинкта и премести ръцете си на раменете му.
Ник отскочи назад. Осъзна, че всеки момент можеше да я целуне. И тази целувка нямаше да има нищо общо с роднинските чувства. За малко да се нахвърли върху нея и да загуби граденото в течение на дълги години доверие.
— Ник — тихо промълви тя. В шепота й долови молба.
Помисли си, че я е уплашил и се отдръпна от нея с разперени длани.
— Извинявай, не биваше да те дразня. — Почувства се по-спокойно, когато се отдалечи от нея на безопасно разстояние и взе чашата си с кафе.
— Няма нищо. — Фреди се усмихна храбро, когато топлината, заляла тялото й, постепенно се оттегли. — Свикнала съм. Но все още настоявам да раздигнеш стаята.
Усмихна й се ведро. В края на краищата изглежда всичко щеше да се оправи.
— Квартирата си моя, разтурията и пианото — също. Ще трябва да се примириш.
Тя се замисли за миг и кимна.
— Чудесно. Но когато аз имам своя квартира и свое пиано, ще работим там.
— Може и така да стане. — Ник взе вилица и започна да яде картофена салата направо от кутията. — Сипи си кафе и хайде да решим какво ще правим със следващия ми хит.
— Със следващия ни хит — поправи го тя и си извади чаша от шкафа, — партньоре.
Следващия час прекараха в кухнята като спореха коя е основната идея на мюзикъла „Единствена моя любов“. Действието се развиваше в период от десет години: започваше с младежко увлечение, прибързан брак и още по-прибързан развод и завършваше със зрели, пълноценни отношения между главните герои.
„И заживели щастливо до края на живота си“ — определи го Фреди.
„Вечно трънливият път на любовта“ — беше определението на Ник.
И двамата бяха съгласни, че тези две гледни точки най-точно изразяват същността на проблема.
— Тя се влюбва в него — обясняваше Фреди, седнала пред пианото, — от пръв поглед.
— Но всъщност е влюбена в любовта — уточни Ник и нагласи касетофона. — Както впрочем и той. И двамата са млади и глупави. Точно това ги прави симпатични, забавни и убедителни.
— Хм.
— Ето, чуй това. — Той седна пред пианото до нея и коленете им се докоснаха. — Започва с масова сцена. Много движение, светлина, говор. Всички бързат за някъде.
Разрови разбърканите нотни листове и — както реши Фреди, — воден от вътрешния си радар, безпогрешно откри пасажа, който търсеше.
— Искам зрителите да се стреснат от бързото развитие на действието. — Ник нагласи клавиатурата на синтезатора до себе си. — Още в началната сцена да почувстват енергията на младостта.
— И изведнъж двамата се сблъскват един с друг — в буквалния смисъл на думата.
— Точно така. Ето тук.
Той започна да свири — остри, пронизващи слуха звуци, които събуждаха сетивата. Фреди затвори очи и се остави музиката да я завладее.
Бърза, донякъде дори дразнеща мелодия. О, разбираше какво иска да покаже Ник. Нетърпение. Егоцентризъм. „Бързам, махни се от пътя ми“. Представи си сцена, пълна с движещи се безразборно на пръв поглед балетисти, шум на улично движение. Вой на клаксони.
— Тук трябва да включим повече духови — промърмори Ник под нос. Напълно беше забравил за присъствието й. Работеше бързо, само от време на време спираше да запише нотите и отново се обръщаше към синтезатора.
— Не спирай — помоли го тя.
— Само искам да добавя малко духови инструменти.
Фреди само завъртя глава и постави ръце на клавишите. Присви очи, за да вижда по-добре нотите, които той небрежно бе надраскал върху черновата и запя. Музиката направо се топеше в гласа й.
— „Не ме спирай, бързам за среща. Кой каза, че трябва да се съобразявам с прищевките ти? Изобщо не ми пука за теб“.
Ник беше забравил колко бе чист гласът й — нисък, топъл и доверчив. И, колкото и да бе изненадващо — невероятно секси.
— Бързо схващаш — промърмори той.
— Защото си разбирам от работата. — Продължи да свири, а думите и движенията не спираха да се появяват в съзнанието й. — Тук ни трябва хорово изпълнение — пункт и контрапункт, а на неговия фон — дуетът на главните герои. Той върви в една посока, тя — в противоположната. Думите им трябва да се прекъсват и сливат, да се прекъсват и сливат.
— Аха — той се премести пред синтезатора и започна да свири заедно с нея. — Точно там е идеята.
Фреди го погледна лукаво и се усмихна.
— Зная.
Бяха им необходими около три часа и две кафеварки, за да набележат основните моменти на началната сцена. Накрая Фреди реши, че повече не може да се трови с кафето, на което така упорито наблягаше Ник я го помоли да и донесе бутилка минерална вода от бара. Докато чакаше, нанесе някои дребни промени върху черновата. Тъкмо искаше да ги чуе как звучат на пианото и телефонът иззвъня.