— Ало?
— Здрасти. Ник там ли е?
Провлеченият съблазнителен говор на жената отсреща накара Фреди да повдигне иронично вежди.
— Ще се върне след секунда. Слезе до бара.
— О, тогава, ако ме възразяваш, ще го почакам. Обажда се Лорелай.
Не се и съмнявам, че така се казваш, помисли мрачно Фреди.
— Приятно ми е, Лорелай. А аз съм Фред.
— Малката братовчедка на Ник, нали?
— Точно така — процеди тя през зъби. — Малката братовчедка Фред.
— Радвам се да те чуя, миличка. — Гласът се разтопи като захарен сироп. — Ник ми каза, че вчера сте излизали заедно. Веднага се съгласих да отложим срещата, щом става въпрос за семейството.
По дяволите, знаех си, че е имал среща с жена, ядоса се Фреди.
— Проявила си голямо разбиране, Лорелай.
— О, когато едно младо момиче пристигне само в големия град, нормално е мъжете от семейството да го наглеждат. Живея в Ню Йорк от пет години и още не мога да свикна. Хората тук се движат толкова бързо.
— Е, някоя са по-бавни — промърмори Фреди. — А ти откъде си, Лорелай? — Надяваше се, че въпросът не е прозвучал нелюбезно.
— От Атланта, миличка. Там съм родена и възпитана. Но когато искаш да станеш модел или телевизионна звезда, няма как — трябва да дойдеш тук, при янките.
— Значи си модел? — Веднага трябваше да се досетя.
— Да, но в последно време права главно реклами за телевизията. Адски изтощително, нали се досещаш?
— Досещам се.
— Така се запознахме с Ник. Отбих се в бара след един дълъг и изтощителен снимачен ден. Помолих го да ми забърка нещо силно и страхотно на вкус. А той ми каза, че аз самата изглеждам като нещо силно и страхотно на вкус. — В смеха на Лорелай зазвъняха сребърни звънчета и Фреди изскърца със зъби. — Нали е сладък?
Фреди вдигна поглед. Сладкият Ник тъкмо влизаше през вратата, натоварен с няколко големи бутилки минерална вода.
— О, адски е сладък, няма спор. И ние, роднините му, мислим така. Даже му казваме зад гърба „сладурчето Ник“.
— Радвам се, че се грижи за малката си братовчедка по време на първото й пътуване до големия град. И ти си южнячка, нали, миличка?
— Може да се каже. Та ние с теб сме почти сестри. А ето го и сладкият Ник.
С безизразна физиономия му подаде слушалката.
— Обажда се твоят Магнолиев цвят.
Той остави бутилките на земята и взе слушалката.
— Лорелай? — Без да откъсва поглед от Фреди, Ник се заслуша в думите й. — Да, същата. Не, от Западна Вирджиния. Аха, съвсем близо до Атланта. Виж какво — Обърна се с гръб към Фреди, която разсеяно местеше пръсти по клавишите на пианото и започна да обяснява шепнешком: — В момента работя. Не, довечера съм свободен. Мини през бара около седем. — Прокашля се, като се чудеше защо изпитва неудобство. — Да, и аз също чакам с нетърпение да се видим. О, така ли? — Хвърля предпазлив поглед през рамо. — Доста е… интересно. Добре, до довечера.
След като затвори телефона, отвори бутилка минерална вода и подаде капачката на Фреди. Не разбираше откъде идваше чувството, че я дължи извинение.
— Студена е.
— Благодаря.
Същото можеше да се каже и за гласа й — беше студен като лед.
Тя надигна бутилката и отпи голяма глътка.
— Сигурно трябваше да се извиня на Лорелай, че вчера ви провалих срещата.
— Не, ние не сме… Тя е само…
— Поласкана съм, че си й разказал за малката загубена братовчедка от Западна Вирджиния. — Фреди остави бутилката и сложи ръце на пианото. По-добре така, отколкото да го стисне за врата. — Не мога да повярвам, че се е хванала на толкова банално извинение.
— Но аз й казах самата истина, — Той стана и се усмихна, въпреки че продължаваше да се чувства гузен.
— Че трябва да ме наглеждаш?
— Не съм казвал подобно нещо. Слушай, какво толкова е станало? Ти предложи да вечеряме заедно и аз отмених срещата си.
— Следващия път просто ми кажи, че имаш среща с жена, Ник. Тогава няма да бъда толкова настойчива. — Вбесена, тя стана от пианото и започна да прибира нотите в куфарчето си. — И не съм ти „малката братовчедка“! Нито имам нужда да ме пазиш и забавляваш. Само пълен кретен може да не забележи, че съм възрастна жена, напълно способна да се грижи сама за себе си.
— Никога не съм казвал, че не си…
— Очите ти го казват всеки път, когато ме погледнеш. — Фреди изрита встрани купчината дрехи на пода, докато профуча в кухнята да си вземе дамската чанта. — Много мъже с радост биха излезли с мен на вечеря, без да го смятат за досадно задължение.